Постинг
28.08.2011 21:12 -
Сътресението на пеперудата
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 2191 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 21.09.2011 21:54
Прочетен: 2191 Коментари: 4 Гласове:
10
Последна промяна: 21.09.2011 21:54
Тя бе най-цветната пеперуда на сезона. Използваше ярките тонове, за да привлича бръмбарите от околността. Често след бурните нощни свади, крилата й бяха опърпани от бръмбарски нокти, но това не бе проблем за нея, тъй като в късните обедни часове, тя ги кърпеше с отегчение и скука.
Всички, дори и останалите пеперуди, се заглеждаха по бурно нагънатата й фуста, където пеперудата пазеше от безценния си нектар и всяка вечер от там измъкваше най-вкусния мед, което пристанището на пеперудите бе виждало. Беше си деликатна работата на пеперудите, които приготвяха мед от нектар - можеше всички да събират нектар и да правят мед, но само единици бяха майсторките на този продукт.
Със синьо-зелените си очи, тя объркваше всички пилци в областта, които тъкмо да я направят закуска на своята трапеза, се спускаха на халост, онемели от пеперудената хубост. Въобще каквото и да направеше нашта героиня, където и да политаше, всичко около нея добиваше приповдигнато настроение, готово да избухне изпод крилата й. Животът бе весел в селището, на което тя бе резидент.
Дори морето закротваше своя бесен прибой щом пеперудата литнеше със своите синьозелени крила, където цялото море можеше да огледа своята шир, точно като в един калейдоскоп.
Но дали беше обичана. Трудно бе да се каже. От една страна всеки искаше да си купи от нейния мед. От друга страна останалите пеперуди болезнено и отчаяно й завиждаха. И докато всеки бръмбар да желаеше меда й на трапезата, а крилата й в леглото си, всички бръмбари я презираха. Копнееха за нея, но дълбоко в себе си се бояха. Защо ли? Може би защото само една малка пеперуда можеше да надвие ордите отбръмбари и да ги превърне в оргия от безпомощни слабаци, които хленчат, че са толкова уязвими пред чара и хубостта на едно крехко създание.
А пеперудата беше много добра. Обичаше веселието и танците, тъй като беше така устроена по рождение. Държеше се възпитано, макар и често пъти палаво. Бръмбарите разбойници, които имаха много дебели вратове, пируваха цели нощи с нея и тя бе царица на купоните.
През деня капнала от умора, тя работеше за своя род и изкарваше медената прехрана на множество пеперуди. Цветята й често се клатеха от диви вълци, лисици и горски животни. Тя работеше много, освен в дните когато не идваше някой нов бръмбар и от него тя беше бе получила нощно сътресение. Тогава светът пред нея се въртеше от любов и тя не можеше да събира нито нектар, нито мед. Всичко преставаше да губи смисъл само за една нощ, когато влюбените мисли на пеперудата предизвикваха силно сътресение в пеперудника и от него потичаха реките на дълбоочакваната и свежа любов.
Заедно с реките от любов и веселие, течаха реките от злоба и злословие. И макар нашата пеперудка да се насочи към организирането на частни партита с ограничен състав от бръмбари, това не спря огромната слава зад гърба й, също толкова огромна, колкото мед беше насъбрала. Пеперудата искаше да угоди на всички, правеше безбройни добрини при всяка молба, а дори когато молби липваха, тя пак правеше добрини. На всичкото добро останалите се отплащаха със злини.
Накрая пеперудата нямаше сили да изтърпи отровните приказки и нарасналата си слава на веселячка, остави да я отнесе западния вятър и повече не се върна - нямаха повече нужда от нея - тя самата беше дала всичко от себе си със 100 нови пеперудки наследнички. Вятърът я отвя в страната на зимата. Животът е бе като бурен , но кратък пламък. Нямаше спомени от нектара - всичко беше изядено, дори и от злосторниците.
Пламъкът, който носеше угасна, а веселите танци бяха запалили сто нови игриви пламъка. Тя танцува само едно лято, но пеперудата беше щастлива от своя танц. За еднолетния й танц останаха да светят само сътресенията на пеперудата - денем пъстрееха, нощем пируваха, но всеки път се забавляваха. Такава им беше природата. Те само не знаеха, че ще танцуват само едно от летата на любовта.
Всички, дори и останалите пеперуди, се заглеждаха по бурно нагънатата й фуста, където пеперудата пазеше от безценния си нектар и всяка вечер от там измъкваше най-вкусния мед, което пристанището на пеперудите бе виждало. Беше си деликатна работата на пеперудите, които приготвяха мед от нектар - можеше всички да събират нектар и да правят мед, но само единици бяха майсторките на този продукт.
Със синьо-зелените си очи, тя объркваше всички пилци в областта, които тъкмо да я направят закуска на своята трапеза, се спускаха на халост, онемели от пеперудената хубост. Въобще каквото и да направеше нашта героиня, където и да политаше, всичко около нея добиваше приповдигнато настроение, готово да избухне изпод крилата й. Животът бе весел в селището, на което тя бе резидент.
Дори морето закротваше своя бесен прибой щом пеперудата литнеше със своите синьозелени крила, където цялото море можеше да огледа своята шир, точно като в един калейдоскоп.
Но дали беше обичана. Трудно бе да се каже. От една страна всеки искаше да си купи от нейния мед. От друга страна останалите пеперуди болезнено и отчаяно й завиждаха. И докато всеки бръмбар да желаеше меда й на трапезата, а крилата й в леглото си, всички бръмбари я презираха. Копнееха за нея, но дълбоко в себе си се бояха. Защо ли? Може би защото само една малка пеперуда можеше да надвие ордите отбръмбари и да ги превърне в оргия от безпомощни слабаци, които хленчат, че са толкова уязвими пред чара и хубостта на едно крехко създание.
А пеперудата беше много добра. Обичаше веселието и танците, тъй като беше така устроена по рождение. Държеше се възпитано, макар и често пъти палаво. Бръмбарите разбойници, които имаха много дебели вратове, пируваха цели нощи с нея и тя бе царица на купоните.
През деня капнала от умора, тя работеше за своя род и изкарваше медената прехрана на множество пеперуди. Цветята й често се клатеха от диви вълци, лисици и горски животни. Тя работеше много, освен в дните когато не идваше някой нов бръмбар и от него тя беше бе получила нощно сътресение. Тогава светът пред нея се въртеше от любов и тя не можеше да събира нито нектар, нито мед. Всичко преставаше да губи смисъл само за една нощ, когато влюбените мисли на пеперудата предизвикваха силно сътресение в пеперудника и от него потичаха реките на дълбоочакваната и свежа любов.
Заедно с реките от любов и веселие, течаха реките от злоба и злословие. И макар нашата пеперудка да се насочи към организирането на частни партита с ограничен състав от бръмбари, това не спря огромната слава зад гърба й, също толкова огромна, колкото мед беше насъбрала. Пеперудата искаше да угоди на всички, правеше безбройни добрини при всяка молба, а дори когато молби липваха, тя пак правеше добрини. На всичкото добро останалите се отплащаха със злини.
Накрая пеперудата нямаше сили да изтърпи отровните приказки и нарасналата си слава на веселячка, остави да я отнесе западния вятър и повече не се върна - нямаха повече нужда от нея - тя самата беше дала всичко от себе си със 100 нови пеперудки наследнички. Вятърът я отвя в страната на зимата. Животът е бе като бурен , но кратък пламък. Нямаше спомени от нектара - всичко беше изядено, дори и от злосторниците.
Пламъкът, който носеше угасна, а веселите танци бяха запалили сто нови игриви пламъка. Тя танцува само едно лято, но пеперудата беше щастлива от своя танц. За еднолетния й танц останаха да светят само сътресенията на пеперудата - денем пъстрееха, нощем пируваха, но всеки път се забавляваха. Такава им беше природата. Те само не знаеха, че ще танцуват само едно от летата на любовта.
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Добра...
30.08.2011 17:44
30.08.2011 17:44
...пеперуда... пардон, работа!
цитирайне бих казал
цитирай
3.
анонимен -
много тъжна пеперудена история-
04.09.2011 14:48
04.09.2011 14:48
но всяко живо същество си има своята орис-
важното е,че след себе си оставя сто нови игриви пламъка-
няма значение,че са мимолетни...
цитирайважното е,че след себе си оставя сто нови игриви пламъка-
няма значение,че са мимолетни...
поздрави за твоето разбиране
цитирайТърсене