Постинг
20.07.2009 18:43 -
Разминаване между реформите на Орфей с догмите на старата религия
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 2328 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 27.08.2009 16:10
Прочетен: 2328 Коментари: 3 Гласове:
3
Последна промяна: 27.08.2009 16:10
Сблъсъкът между аристокрацията и Орфей е бил колосален, въпреки, че в последствие същата тази лицемерна аристокрация въвежда орфизма като официална религия, макар и като елитарно достояние в основна степен. Свидетелство за този сблъсък не ни е оставен от съвременник на Орфей, а от римлянина от I век преди христа Помпоний Мела. Преди да споменем римския автор нека да напомним, че Орфей налага идеята за култа към безсмъртието. Помпоний Мела в своята втора книга от прозведението си "Землеописание" описва древните ритуали на траките, които по нищо не се доближавали и на йота от идеите за бесмъртието - напротив, мисленето на траките било изпълнено с идеите пълната смъртност на човека и че човек идва на този свят за да се мъчи. Можем да си представим лесно как със силата на изкуството Орфей е променил из основи тази догма. И така Помпоний засвидетелства старите обичаи на траките в следния цитат: "У някои оплакват ражданията... погребенията носят празничен характер. Жените имат желание да бъдат убити над телата на умрелите си мъже". Думата "някои" е ключова и свидетелство за религиозния раздор и разкол между траките. Именно религията била първооснова на тяхното разделение.
Какво се случило? След като Орфей внесъл новите еретични идеи за безсмъртието - някой племена усвоили новата идея за безсмъртието и скоро започнали да празнуват всяка смърт на свой съплеменник. Така едновременното в тракийското общество се появили тракийски племена поддържници на новата тенденция да се плаче, когато детето се ражда, за да живее в мъките на живите и да се празнува, когато човек умре, тъй като умрелите ще за възвърнат чрез безсмъртието си. Старата и по-примитивна вяра на траките да се радват на ражданията и да тъгуват за умрелите е израз на дълбоко въплътената идея за смъртността на човека. Тази стара вяра останала у някои траки въпрътена в ритуалното жреческо убиване на многото съпруги съпруги на умрелия тракийски вожд, като своеобразна идея за свършека на света за умрелия (респективно за самотната съпруга без мъжа й). В този смисъл религията при траките не е била еднородна.
Орфей е опитал или да свърже екстазът на виненото опияние като преход в друг свят и измерение, близък до този на безсмъртието, или в р разрез с идеите на Дионис е отхвърлил виното като средство за бягство от несгодите на света. Конфликтът между върховният жрец и цар на траките Орфей с останалите жреци се оказал съдбоносен и злощастен за реформатора.
Като човек на изкуството можем да си представим как в себе си той е хранил съвсем други ценности от подобните нему владетели.
Религиозно убийство или държавен преврат, осществен от самите жреци? Дилема в този случай не съществува. Съвсем различен за времето и своята епоха, елитарния Орфей не успява да царува спокойно и умира в зенита на своя живот.
Какво се случило? След като Орфей внесъл новите еретични идеи за безсмъртието - някой племена усвоили новата идея за безсмъртието и скоро започнали да празнуват всяка смърт на свой съплеменник. Така едновременното в тракийското общество се появили тракийски племена поддържници на новата тенденция да се плаче, когато детето се ражда, за да живее в мъките на живите и да се празнува, когато човек умре, тъй като умрелите ще за възвърнат чрез безсмъртието си. Старата и по-примитивна вяра на траките да се радват на ражданията и да тъгуват за умрелите е израз на дълбоко въплътената идея за смъртността на човека. Тази стара вяра останала у някои траки въпрътена в ритуалното жреческо убиване на многото съпруги съпруги на умрелия тракийски вожд, като своеобразна идея за свършека на света за умрелия (респективно за самотната съпруга без мъжа й). В този смисъл религията при траките не е била еднородна.
Орфей е опитал или да свърже екстазът на виненото опияние като преход в друг свят и измерение, близък до този на безсмъртието, или в р разрез с идеите на Дионис е отхвърлил виното като средство за бягство от несгодите на света. Конфликтът между върховният жрец и цар на траките Орфей с останалите жреци се оказал съдбоносен и злощастен за реформатора.
Като човек на изкуството можем да си представим как в себе си той е хранил съвсем други ценности от подобните нему владетели.
Религиозно убийство или държавен преврат, осществен от самите жреци? Дилема в този случай не съществува. Съвсем различен за времето и своята епоха, елитарния Орфей не успява да царува спокойно и умира в зенита на своя живот.
Чие е писмото ЛИНЕАР Б ? / Г.Сотиров
СЕНЗАЦИЯТА, КОЯТО БЕ ОСЪДЕНА ДА ОСТАНЕ В...
Филм за Гела, Илинденския събор и Гайдар...
СЕНЗАЦИЯТА, КОЯТО БЕ ОСЪДЕНА ДА ОСТАНЕ В...
Филм за Гела, Илинденския събор и Гайдар...
Британските служби в интернет/ Big Jew i...
Тракийският майстор Севт от БАЛАГАРОС (в...
ТАЙНАТА НА НАДПИСА ОТ СИТОВО
Тракийският майстор Севт от БАЛАГАРОС (в...
ТАЙНАТА НА НАДПИСА ОТ СИТОВО
Следващ постинг
Предишен постинг
че хората, които са много близо до изкуството са винаги такива - те са чувствителни и виждат други неща в живота.
цитирайpravi mi vpechatlenie - sjakash sa otdrug svjat i jivejat v drug svjat otkadeto prenasjat idei
цитирай
3.
анонимен -
:)))
21.07.2009 15:26
21.07.2009 15:26
~ Орфей - мисля, че е бил основател на мистерии...,
Поздрави и усмивки!
цитирайПоздрави и усмивки!
Търсене