В "Пирът"(Symposium) преди да спомене за Орфей Платон говори за жертвоготовността на Алцестис(Alcestis), дъщерята на Пелиас, която жертва живота си, за да спаси своя съпруг - Адмет(Admetus) след като майката и бащата на въпросния отказали. И как благодарение на тази толкова благородна постъпка Алцестис е една от малцината на които, след смъртта й, било разрешено отново да се върнат живи на земята. И ето сега цитат на пасажа за Орфей:
   "Но Орфей, синът на Еагър, свирачът на лира те(боговете) отпратили празен и му представили само видението на тази за която бил дошъл, но нея самата те не му дали понеже той не показал храброст; той бил само свирач на лира и не се решил, както Алцестис да умре за своята любов, а вместо това измислил план как да влезе в Хадес жив; още повече впоследствие те(боговете) станали причина той(Орфей) да умре от ръцете на жени като наказание за неговото малодушие."
   След това Платон продължава с пример за Ахил, който също жертва живота си заради своя любовник Патрокъл.
    Ами това е. На мен лично ми беше любопитно да се запозная и с алтернативна гледна точка към толкова известната легенда за Орфей и Евридика. Надявам се е било интересно и за вас.
   Подобно гнусно сравнение между митични истории може да бъде скалъпено най-лесно от философ. Въпреки митичността на персонажите, древните дотолкова са приемали за истина всеки един фантастичен пасаж, че не са могли да мислят за историята в нейните идеални пропорции.
Нито Платон, нито някой друг дава истинска представа защо именно Орфей е бил убит от тракийките. Историята за изпадането в безумие е истинско безумие. Жените са имали ясен мотив, особено когато те са били и жреци. Отделна е дилемата това обикновени тракийки ли са или са жрици вакханки. Оригиналните преводи на гръцката митология сочат, че убийците на Орфей са били жрици на бог Бакх. В пристъп на умопомрачение, те убиат върховния свой жрец. Характера на убийството носи белезите на първото ритуално убийство на жрец. Поводът на убийствения кръг от Орфей и вакханките е строго обвързан с религиозния контекст  и с култа към Бакх.  Очевидно Орфей е бил реформатор, който само 2 поколения след канонизирания за бог Дионис е успял да въведе множество реформи в култа, с което траките не са били съгласни.
Възможно е участниците в мистериите на Орфей да са били под силното влияние на новата религия и да са изпитвали някаква форма на пиетет и екстаз от новите идеи, което е разтърсило из основи древното тракийско общество. Като цар на одриси, кикони, биетони, едони и македони, очевидно царят е направил религиозни реформи, които народа не е могъл да понесе и приеме.