За миг единствен
те хванах с ръце,
хладна бе,
не позволи
ръката ти
да подържа.
Мечтите повяхнаха,
тъгата ми остана
и без да искам
гледах все назад
към теб.
Търсих те неволно
с погледи навред.
Само милостивото време
заличи моите рани.
Наситен от сенките твои,
оставих да излетят
всичките мои мисли
за теб
и така те преживях.