Димитър Георгиев - Даков

Как добре те познавам,
сякаш чета във душата ти
и там оставам,
но не защото си прозрачна,
а защото част от мене си,
признавам.

Как добре те познавам,
но до края на душата ти
не стигам, дори да искам,
няма как да те предсказвам,
аз всичко в тебе извинявам
и без да искам те разбирам.