Писането на стихове не прави от твореца поет. Той автоматично става такъв, ако го декларира и другите го признаят. Така гилдията на поетите се застрахова от евентуални бездарни кандидати, когато е безмислено включванет им в редиците на поетите. Поетите са особен тип хора: макар и хора на изкуството, понякога те стоя по близо до политиката, отколкото до естетиката, нещо повече, понякога не творят изкусност, а изкуственост. Рядко можете да видите скромен и аскетичен човек, повечето са хора на словото, на словесния изказ, на патоса. Поетите са амбициозни хора - повечето от тях се смятат за мъченици на поетичното изкуство, за особени негови лауурети, за ней-добрите му членове. Рядко ще видите поет, който да не се интересува от признание, да не се стреми към слава и власт. Ако той не го прави, значи прави несигурен собствения си хляб и се обрича на гладна смърт. Всички тези факти няма да бъдат признати от тях, защото поетите не обичат да говорят за своето подсъзнание. Те могат с чиста съвест и само със думи да постигнат това, което цели армии не могат и затова биват дълбоко ценени от конюнктурната среда, но за сметка на обезпечението на техния покой, сигурност, подслон, храна и други материални придобивки, така и давайки зелена светлина на поетическите им амбиции, да не се допусне оплюване и омаскаряване на самата власт. Особено опасни са поетите бездарници - те могат с лека ръка да подпишат смъртната присъда на по талантливите техни колеги, с удовлетворение ще санкционират всички които отрито и подмолно изразяват към техните творби своето естетическо отвращение. Разполагайки с власт те могат да приложат субективните си и идеалистични възгледи и да направят такива бъркотии, които реалния, стъпил на земята човек дори не са му идвали на ум да стори.

И аз не мога да ги разбера какви са тези хора.Бутат се по разни конкурси,дават разни уж експертни мнения.Способни са да прецакат мотивацията на що-годе добрите писатели.Пишат разни глупости,на които дори и един съвсеем лек комплимент да направи човек - ги изкарват едва ли не bestseller-и.Не могат да обосноват преценката си,понеже злобата ги заслепява.

Колкото до мен - пиша си ей така за кеф,хич не ангажирам някого с каквото и да било.От време на време пускам там за някой конкурс творби,пък каквото стане.Не мога да кажа,че съм поет или на някакво кой знае колко високо ниво.Не се и стремя да е така.Просто съм си аз :))

<left>
<a href="http://www.gifzona.com/" target="_blank">
<img src="http://www.gifzona.com/i/flower/013.gif" title="анимационные открытки" border="0"></a><br>
<a href="http://www.gifzona.com" target="_blank">
<b>www.gifzona.com Анимационные открытки</b></a></left

ще ти бъда благодарен,ако коментираш книгата на блог.бг

Поезията

Изкуството трябва да има две качества, които са свързани едно с друго. Първо, то трябва да представлява образец, идеал, към който човек да се стреми. Изкуството трябва да представя възвишения Живот, да събуди у човека подтик, стремеж да се приближи към Бога. Второ, една възвишена Божествена идея трябва да се въплъти в един образ и то така, че при съзерцанието на образа да изпъква в съзнанието вечната Божествена идея, тя да стане жива за него. По този начин изкуството трябва да свърже човека с Божественото, с вечните идеи. Поезията трябва да бъде такава, че като я прочете един паднал човек или един страдалец, да забрави мъките си и да добие нова идея.

Поезията изразява степента на съзнанието, на епохата, в която е дадена.

Според мене истинският поет и писател може да е написал само една дума, но с кръвта на сърцето си. Тази дума е израз на неговия дълбок вътрешен Живот. За каквото и да пишеш, трябва да си го преживял и опитал.
Всеки поет, музикант или художник е сбор от много души. За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място и да се изявят чрез него. Когато някой пише, много напреднали Същества му помагат. Те се радват на всяко нещо, което излиза под перото му. Когато един автор пише, отгоре идват Същества, които му диктуват.

Всеки поет знае до известна степен, кога се четат съчиненията му. Ти си поет и се чувстваш радостен. Това е защото си написал нещо хубаво – като го четат, чувстваш приятност. Някой път си писал нещо лошо – като го четат, чувстваш неприятност.

Поет може да бъде само онзи, който още горе на Небето е пожелал да бъде поет. На всекиго е определено когато да е, да стане поет и то първокласен. Във Вечността има ред, условия, при кои го човек може да се прояви. Има закони за това. Ще чакаш своето време. Няма да бързаш. За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва да се прояви. За този момент тя трябва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоят ден, когато ще ти кажат: "Излез да се проявиш!" Тогава цялото Небе ще се прояви чрез тебе. Готов ли си за този момент? Следователно, всеки от вас трябва да се готви за този велик момент.

В България за в бъдеще ще се родят големи поети.

Поезията и музиката са две страни на Живота. Музиката е външната страна, а поезията – вътрешната.

из «Изворът на доброто»

автор ПЕТЪР ДЪНОВ

както всичко в България се ръководи от бездарници.

все още има хора, които не се ръководят от модата в изкуството и избират и избират качествени и стойностни произведения....