Този постинг е своеобразно продължение на предишния постинг.
Вече стана ясно, че не мога да ти простя. Противното би било неестествено. Ницше правилно казва че, ако не си имал добър баща, трябва бързо да го измислиш.
Разбира се, този процес не става със праззни щестлавия- излишно упражнение, с преструвки, със изкуствено запълнени несъществуващи фантазии за един идеален образ, който никога не е съществувал.
Измислянето на Ницше не трябва да е резултат на илюзии или фантазии, а на някаква друга абстракция, която да превърне всяка злина в добрина.
И от тук измислянето на Ницше касае оценката на субекта, самооценката и преоценката на събитията и обстоятелствата.
В тази връзка, за да изпълня синовния си дълг и завета на Ницше, аз съм ти благодарен, че беше винаги строг с мен, че беше нечовешки нетърпящ и това доведе до онази трансформация в мен, която да ме кара да бъда винаги добър с хората, да приемам техните характери и да не ги съдя.
В този смисъл аз съм благодарен на проявената от теб строгост, така че днес да съм благ в душата си и да не тая злоба към хората. Очевидно тази строгост е поправяща характера исе радвам, че си бил мой баща и пожелавам на всички хора да имат и те като мен такава строга бащина десница.
Благодарен съм, че благодарение на насоките ти днес аз съм благоразумен.
Дори и най-строгия баща е по-добър от липсващия баща. Ролята на бащата е да не допуска сина  да се отклони от правия път и затова ролята на бащата е незаменима.
Само хората, които имат баща са истински щастливи хора, дори и тези с най-строгите родители. Само хората без баща никога не могат да бъдат цели, винаги се чувстват душевно осакатени. Затова благодарен съм Ти, че си бил мой баща, че си живял и правилно си ме напътствал.
Само добрите бащи са строги, само добрите бащи не прощават грешките на децата си. Само хората с бащи са истински завършени.
Благодарен съм, че не си ме глезил. Благодарен съм, че винаги си ме критикувал, остро и безжалостно, но в името на доброто на дететоо ти.Така че, благодарен съм ти, така както Ницше повелява.
алтом (“шести”), алхаси (“направен от халки”), багър/багръ (“пурпурна царска дреха”), батог (“бич, камшик, жезъл”), бисер (“бисер”), блъван (“стълб”), белег (“знак, белег”), белчуг (“пръстен, гривна”), бехти (“пети?”), блъхчия (“занаятчия”), брачин/брачина (“копринена тъкан, украшение”), болярин (“болярин”), бубрек (“бъбрек”), верени (“огнедишаща змия”), вечем (“трети”), Вихтун "княжески род", влъхв (“жрец, маг”), врач (“лекар”), губер (“тъкан, покривка”), двалма (“коняр”), дван (“заек”), делва (“съд”), дилом (“змия”), докс (“свиня”), дохъторъ (“възглавница”), естрогин, естрюгин (“люспест”), етх (“куче”), ешмедеме (“?”), канъпиля (“колан”), капь (“вместилище, обвивка, ножница, съд, образ/статуя/идол”), произв. капиште, капиштница (“езически храм, светилище”), капиштеслужение (“идолопоклонство”), кат (“стан, лагер, бивак”), катун (“военен стан, лагер”), кипе, кюпе (“ризница”), ковриг (“геврек”), ковъчег (“сандък, гроб”), коза (“коза”), козар (“хазарин”), к(о)алимог (“палатка, шатра”), колъбаши (“накит за глава”), комърог, гомр, гомор (“съд за вода”), корм (“корем”), коштуна (“басня, приказка”), крагуил/крагуй (“ястреб”), крикъга (“каруца”), кръчаг (“съд за пиене, чаша”), кръчагъчия (“грънчар”), кудерма (“палач”), кумир (“статуя, идол”), произв. кумирожритвин, кумиролюбец, кумирослужение, кумиротвориц, кумироясти, кумириште, кумирник, кумирница, кумирск, кумирици; куп (“купчина, събрание”), курил, курлък (“първообраз, прототип, калъп”), куция (“варено жито”), кълиг (“храненик, паразит”), къниги (“чертеж, рисунка, дъска за писане, свитък, азбука, книга”), произв. книгописиц, книгохранител, книжица; кънигчия (“кънижиник”), кърчия (“ковач, златар”), мечитъ (“видение, мираж”), мъст (“шира”), оимин (“войник”), олгу (“велик”), пахар ("чаша"), печат (“образец, свидетелство”), сабля (“сабя”), самчия (“домоуправител, иконом”), санъ (“длъжност, титла (църковна или светска), достойнство, власт”), сапог (“кожена обувка, сандал, ботуш”), саракт (“войска в бойна готовност”), слон (“слон”), сок/сокалок (“лакомство, кухня”), сомор (“плъх”), твирем (“девети”), син (“кула”), сокач, сокачия, сокалок (“готвач”), сю (“войска”), тангра/тангри (“небе, бог”), теку (“овен”), теляга (“каруца”), тетег (“носилка”), тикъръ (“огледало”), тлъмач (“преводач”), тояга (“тояга, пръчка”), тми (“десет хиляди”), тулсхи (“шлем”), тутом (“четвърти”), тъганъ (“сокол”), усмар (“кожар”), хлубрин (“особен вид шлем”), хоронги (“знаме, скиптър, жезъл, тояга”), хръзан (“бич, камшик”), хумсхи (“мек”), чай (“чай”), чаша (“чаша”), чекан (“чук, кирка, топор”), чигот (“мечоносец”), чритог (“брачна стая, стая, спалня, жилище, палат”), чиван (съд за течност”), чиванчия (“виночерпец”), чипаг (“чанта, джоб, връхна дреха”), читем (“седми”), шаръ, шарчия (“художник”), шегор (“вол”), ънгл (“ъгъл”), ятъхулница
(“страноприемница,

бай, басма, белтък, бик, битме, бичме, борсук, буля, бърча, вапир, ватах, вая, вол, вуйчо, вуйна, дели-боран, еди-кой си, каварма, кайма, калина, калпак, карам, катма, кебе, коварен, коврък, ковчег, ковьор (“килим”), кокиче, колчан, корем, кося, коцкар, кръчма, куча/куция/кучия, куче, кърша, могила, огар (“хрътка”), отава, пастърма, пашеног (“баджанак”), пинкав, саблица, саздърма, самсур, сарма/сърма, сиромах, соват/суват, сокай, сукман, сур, съркме/серкме, съчма/сочма, тепе, тикра, тлъкъ, товар, тумак, туча, търкалям, урва, харания, хоругва, хмел, хомот, храм, чавка, чеверме, чекан, чипаг (“женска дреха без ръкави”), чук, чумеря се, шавар, шара, шаран, шарен, шарка, шатра, шашарма, шашма, шейна, шиле, шило, шопар, шубрука, шубрак, шума, шурти

https://ibl.bas/lib/

https://ibl.bas/lib/ber/#page/645/mode/1up