Прочетен: 2936 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 27.05.2024 14:58
колко дъщери да народи
и без да мисли в лудостта,
родила първо нищетата
направо в лепкавата кал,
без мъка родила погнусата
и без срам дала дъх на позора.
Те поискали сестриче
и в умиление родила подлостта.
Така живяла мерзостта -
без смисъл в мизерия и гадост,
скръб, безчестие и суета.
Самата тя сестра била
на Царя на лъжата.
Говорейски за пропадането на Източната римска империя от нападението на сарацинската секта, Макиавели пише:
"Всеки, който се е родил в Италия и в Гърция и не е минал в Италия на страната на французите или на германците, а в Гърция - на страната на турците, има всички основания да хули своето време и да хвали миналото. Защото някога там е имало на какво да се възхищаваш;сега няма нищо, което да изкупи нищетата, гнусотата и позора; в тези страни не се почита религията, не се спазват законите и няма армия; сега те са опетнени от всякакъв вид мерзост. И тези пороци са толкова по отблъскващи, колкото повече са се вкоренили от тези, които са взели службите на магистрати, които управляват другите и които искат да бъдат боготворени."..................."
Забележете само в първия цитиран абзац каква градация на думите - нищета,,гнусота и позор, а накрая Макиавели обобщава с мерзост. Нима няма нещо по-добро казано за българското общество днес в този момент, когато то унаследява наследствената си мерзост - например предателствата при Левски и Ботев, ненаказаните поръчкови убийства на Фердинанд и неговите национални кастрофи, унищожаването на царския елит и Регентството, стотиците погубени души в Белене, изгонените турци, които харесваха повече България, отколкото Анадола - все безкрайни предателства, които оправдават регресията нищета-погнуса-позор- мерзост. Всеки път във всяка ситуация българския етнос се лишава и самоволно декапитира своята интелигенция - във всеки един строй, във всяка една власт. Нима се почита религия днес, нима не се погазват закони, нима няма криза в армията.
Разбира се и аз като Макиавели съм песимист да бъдещото спасение и възкресение на българския национален дух, защото прогнозата е тежка - унаследена, умножена и шевстваща в бъдещето, но все пак аз искам да се надявам, че спасение ще има. и за това пооздравявам всички, които четат това четиво с многая лета на Борис Фристов. https://www.youtube.com/watch?v=fThemQvCXYM
Аз не съм чувал по-кратка и по-жестока оценка за разложението на българското общество от един италиански философ през 1517 година, когато са написани тези редове и тук няма как да използваме опцията, че Макиавели е необективен или пристрастен, защото всичко това е казано впълен унисон със ситуацията в Италия. Като патриот Макиавели страда, че неговото Флорентинско отечество се намира в същата нищета, каквата автора посочва за Гърция. Разбира се следва да приемем, че за флорентинските разбирания името Гърция е използвано като обощение и за земите на България. Ако разбира се някой друг желае повече разяснение около това защо точно са такива разбиранията на Макиавели, то той по-добре е да не чете подобни статии, защото подобно неразбиране, би довели и до други подобни или неподобни неразбирания.
Безспорно в Българската политика икономическата инфлация започва във втората половина от управлението на цар Константин Тих. Изключително висок прино за турското робство с е разделянето на държавата на деспотства по времето на Калоян по аналогия на Латинската властова и териториална организация, което пък достига кулминацията си в разделянето на българските територии на отделни царства и княжества, задоволявайки династичните апетити на Иван Александър.
Но може би един трети подценяван, но много важен фактор, както за феодалното разделение на Италия, така е за отслабването на Византия и България са кръстоносните походи ултимативно благословени от папата, но всъщност те по своята природа са заеевоевателни, културно претопяващи и озаконяващи престъпленията на участниците в тях. В действителност реалната смърт на Латинската империя е положена от огромните усилия на Калоян - той разбива основите на първоначално силната и просторна империя, той е и пряк физически ликвидатор на Балдуин. Но покварата, която латините носят след себе си е забележителна и неизкоренима по българските земи и елит. Макар латините да са разгромени със задружните усилия на българи и византиийци, огромния ефект от кръстоносните походи е опознаване на позора и покварата на противните кръстоносци от страна на сарацините далеч преди Саладин, така че първия кръстоносен поход насъсква сарацинската секта да превземе Източната Римска Империя и да сложи началото на нейния край, та това да доведе сарацините до обсадените стени на Виена.
Какво се случва? Тъй като светските крале живеят пищно и охолно това предизвиква смут в главите на църковните крале като римските папи, което дава основание за засилване на потическите и икономически апетити на папската власт. Папата запчва да възприема себе си като висш крал на църквата, на който са подчинени свички регионални суверени.
В своето изложение във втора книга от Беседите за десетте книги на Тит Ливий, Макиавели не говори за нищо подобно, а прави следния скандален и до днес анализ. Той представя християнската религия като религия на слабите, а вместо това дава ясно изложение за силата, която внушава старата Римска езическа религия - нещо недопустимо за тогавашното религиозно мислене на един християнски гражданин. Две сериозни университетски издателства като това на Принстън и Кембридж твърдят за откровените антихристки вярвания на Макиавели.
В този случай остава да се запитаме христианин ли е Николо Макиавели? Отговорът е категорично позитивен. НЕговата христианска вяраа е категорично условия да бъде главна фигура в управлението на град Флоренция дълги години в отсъствието на династичното ядро на Медичите. Но по сигурен отговор дава и самото баптистко свидетелство, което днес е видно онлайн на следния сайт:
https://www.theflorentine.net/2023/07/01/florence-baptismal-records/
В него точната дата на баптизиране на Николо Макиавели е 4 майй 1469 година. С други думи по рождение и от дете Николо Макиеавели е закърмен със християнския морал и ценности. Учудващо е обаче, че реално той развива напълно езически схващания, характерни за Римския паганизъм. Възможно е увлечението му по делата на управление на Флоренция дотам да са изострили сетивата на средновековния философ, че да са довели до реформация на неговата ценностна система в неговите късни зрели години от живота му.
Така Принстънското и Кембрижското издателства напълно резонно изтъкват неговите антихристиянски ценности:
https://press.princeton.edu/books/paperback/9780691154497/machiavellis-god
https://www.cambridge.org/core/books/abs/machiavellis-gospel/introduction-christianity-christ-and-machiavellis-the-prince/6B23BBD079C3FC930CCA7F85D643BA80
С други думи той е така пленен от доблестта, идеалите и честта на Рим, че успява да развие антихристиянски ценности в политиката от гледната точка на практиката на своя управленски опит, че в крайна сметка той разбира, че Християнството е най-голям враг на всяка една поолитическа система, тъй като в качеството си на религия на слабите тя не вдъхва сила на духа , а сила на покорство и сила на робство, което е погубно за управлението на християнските нации.
Всичко това показва колко сложна и колко противоречива е философската, политическата и аксиологическата фигура на Николо Макиавели - гений, превърнал себе си в роб на властта и отрекъл всичко, което не я допринася.
Най интересното сравнение на Макиавели е, че докато политическата наука е силно подвластна на своите и обективните превратност и крайни изменчивостти, Макиавели иска да вярва, че пилитичсокото учение за властта е по-скоро крайно консервативно учение, което прилича от една страна на правото, където човек не може да съди и учи право без римското право и легалното древно наследство на правото, а и по -същата логика то прилича на медицинското изкуство, защото лекарите не могат да изпишат адекватни и ефективни лечения, ако не се доверят на древните лекари, но в това отношение Николо Макиавели има предвид точно лекарите съвременници от Средновековието, които се опират по консервативен начин на лечебните практики от древността.
Интересно е, че ако се допуска катастрофалната алчност на папите в разпадането на Източната римска империя, то Макиавели поставя в центъра на разпада на тези общества слабите религиозни вярвания в тези страни, но освен това акцентира и върху слабостта на самата религия. на Християнството, което защитава слабите, акцентира върху маргиналите, а не полага акцент на силните, на силата на човешкия дух и човешкото тяло. Макиавели просто не може да проумее как слабостите на папската религия вредят не само на Гърция, На византия, на България, но и на родната му Италия, за която той се страхува да мечтае като обединена територия и се осмелява само лудо и фанатично да обича Флорентинската градска република, за чийто възход той е готов да пълзи в раболепие пред Лоренцо де Медичи, син на Пиело Злочестивия и внук на Лоренцо Великолепни. Любовта към властта на Макиавели го тласкат да предложи услугите си на флорентинския владетел Лоренцо, внук на Лоренцо Великолепни, Желанието да остане на служба във Флоренция го кара на напише "Владетелят." Но дори високия интелект не могат да помогнат на Николо Макиавели, тъй като превратностите на съдбата никой не може да предвиди.
Интелектът на твореца обаче му стигат да предвиди, че благодарение на кръстоносната политика на папата и Ордените на хоспиталиерите и тамплиерите, турците влизат в Хабсбургската империя и окупират стените на Виена. Така от 1517 до турската обсада при Виена през 1529 има само 11 години, с които Макиавели е предвидил коко голяма е покварата на християните, че да предизвика Сюлейман Велики да се опита да ги завоюва, тъй като той е усетил, че неговия противник е по-недостоен от него самия и това му дава божественото право да властна над по-недостойните.
Трябва да отговорим на въпроса колко гениален е Макиавели? Интелигентността му се измерва с цели 507 години предвидливост, тъй като и до днес българските историци не могат да дадат точен анализ за причините за пропадането на Иван Шишман през 1396 година. И несамо това, през 1517 Макиавели се опитва да даде отговор на съвремения въпрос защо българското общество продължава да търпи разложение и до ден днешен.
Може би сега и днес се питате защо има толкова поквара в българското общество и защо 2024-та се очертава като гоодина на купуването на хора.. Еми отговора ви го дава Макиавели през 1517. Малко е подранил човека, но все неговата ранина рамкира и нашата слепота.
Може би се питате защо е толкова голямо разложението на българското общество - защото в него божества няма, няма и сила, няма и честност, няма и вяра, няма и любов. 70 години живот веднага следват с настаняване в общинския парцел 2x2. Няма значение какво мислиш, май по-голямо значение има къде отиваш, а щом дотогава си живял робски живот, нима може нещо друго освен робството да определи начина ти на живот, начина на мислене и начина на вярване.. Ето защо робите са най-опасните хора на света - лесни са за манипулиране и много лесно предават това, в което не вярват, както и това в което вярват. Един пример. Всеки разум и верен на природата си народ не кара децата си емигрират, освен робите, които за по-висока заплата продават род и родина. Точно родителите на тези хора подтикват децата си да напуснат родината - нещо, което те не биха направили ако имаха моралната забрана на своите законни пастроци, защото не мога да нарека тези хора истински родители, а заблудени робски овце. Е как тогава няма да имат хората робско мислене, маркирано и подчертано с червена линия от 1396 година.
ЦИТАТИ на Николо Макиавели -
1. Оценка за интелигентността на един владетел е да огледа хората около себе си.
2. Обичаен недостатък на човека е, че не предвижда буря, когато времето е хубаво.
3. От мудност често се пропиляват сгодни случаи, а от прибързаност – силите.
4. Който сам е добър приятел, той има добри приятели.
5. Който желае постоянен успех, трябва да променя поведението си с времето.
6. Губи онзи, който знае какво ще стори, ако спечели. Печели онзи, който знае какво ще загуби.
7. Мъдрост е да се преструваш понякога на луд.
8. С добри дела можеш да навлечеш на себе си същата ненавист, както и с лоши.
9. Който остава неутрален, бива намразен от онзи, който губи, и презиран от онзи, който печели.
10. Хората винаги са лоши, докато необходимостта не ги принуди към добро.
11. Хората имат навик да хвалят миналото и да порицават настоящето.
12. Хората са по-склонни да грешат в изводите си, отколкото в наблюденията.
13. Една промяна неизбежно влече след себе си и друга.
14. Който иска да прозре бъдещето, трябва да се допита до миналото.
15. Целта оправдава средствата.
16. За да постигнеш целите си, трябва да се прикриваш.
17. Жаждата за надмощие е онази, която последно угасва в човешкото сърце.
18. Човек не може да застави себе си да се отбие от пътя, по който досега неизменно е преуспявал.
19. Врагът не бива да бъде довеждан до крайно отчаяние.
20. Когато си изправен пред битка, всеки детайл е от изключителна важност.
21. Най-трудното положение – когато мирът е необходим, а войната неизбежна.
22. Има три вида умове: първите проумяват всичко самостоятелно, вторите проумяват мислите на другите, а третите не проумяват нито сами, нито като им се обяснява. Първите са висши, вторите – добри, а третите безполезни.
23. Нищо не е тъй обезсърчително, както да не намираш нов повод за надежда.
24. Политиката няма връзка с морала.
25. Преди всичко друго имайте власт.
26. Макар и да охулват моите книги, те все пак ще ме четат.
27. Когато всички хора страдат, малцина се стремят към мъст, понеже общата беда се понася по-леко от личното оскърбление.
28. Единственото средство да се избавиш от ласкателствата, е да дадеш на хората да разберат, че не се обиждаш, когато ти казват истината.
29. Никой не би желал да падне само заради надеждата, че ще се намери кой да го вдигне.
30. И трябва да се знае, че няма по-трудно и опасно занимание със съмнителен успех от това, да се заменят старите порядки с нови.
31. Кое е по-добре: да бъдеш обичан или да се боят от теб? Отговорът на този въпрос е, че най-добре би било да се радваш и на двете, но ако все пак трябва да се избира, по-добре за един владетел е да се боят от него, отколкото да го обичат.
32. Монархията лесно се изражда в тирания, аристократическото управление – в олигархия, а демократичното – в произвол.
33. Мъдрият човек трябва винаги да избира пътищата, проверени от великите хора, и да подражава на най-забележителните, така че дори и да не стигне тяхното величие, ще приеме поне известен отблясък от него.
34. На древните писатели принадлежи мисълта, че хората страдат, когато са в беда, и се отегчават, когато са щастливи, но и двете пораждат едни и същи последици.
35. Народ, привикнал да живее под властта на владетел и благодарение на случая станал свободен, трудно може да съхрани свободата си.
36. Предприемачите са тези, които разбират, че има малка разлика между пречка и възможност и са в състояние да превърнат и двете в своя полза.
37. Разликата в човешките съдби се дължи на обстоятелството, че едни желаят да притежават повече, а други да не загубят и това, което притежават.
38. Хората не по-малко се привързват към тези, на които самите те са направили добро, отколкото към тези, които са им направили добро.
39. Хората са такива, че виждайки добро от страна на тези, от които са очаквали зло, особено се привързват към благодетелите си.
40. За ума на властимащия първо съдят по това какви хора той е допуснал до себе си; ако тези хора са предани и способни, то може винаги да сме уверени в неговата мъдрост, защото той е съумял да разпознае техните способности и да задържи тяхната преданост. Ако те не са такива, то и за владетеля ще се мисли същото, защото първия гаф той вече е извършил, избирайки си лоши помощници.
За да изучиш добре природата на народа, трябва да бъдеш Владетел, а за да разбереш добре Владетеля – да бъдеш човек от народа
*
Владетелят по рождение има по-малко причини и необходимост да угнетява поданиците си и може да спечели обичта им и, ако някои негови изключителни пороци не станат причина да го ненавидят, естествено е народът да е благоразположен към него. Продължителността и непрекъснатостта на едно управление заличават спомените за станалите промени и премахват причините за тях, защото всяка промяна влече след себе си нова промяна.
*
Защото хората на драго сърце менят владетелите си като вярват, че с това ще се подобри положението им. Тази вяра ги подтиква да вдигат оръжие против владетеля, но много скоро установяват, че положението им се е влошило. Това е неизбежен факт – всеки нов владетел е принуден да притеснява новите поданици с поддържане на войски и с безбройните злини, които влече след себе си едно ново завладяване. Естествени врагове на владетеля са всички, които е ущетил и угнетил при завладяване на страната, като същевременно не може да запази за приятели онези, които са му съдействали при завоюването, защото не е в състояние да ги възнагради по начина, по който те са предполагали, че ще бъдат възнаградени, нито ще може да приложи строги мерки към тях, понеже им е задължен. Колкото и да са силни войските на владетеля, за да може да завладее една страна, той винаги се нуждае от разположението на местните жители.
Тъкмо поради това Луи 12-ти – крал на Франция, лесно завладя Милано и бързо го изгуби. За да се отнеме града първия път бяха достатъчни само собствените сили на Луи. Същият народ, който му отвори вратите, като видя, че е измамен в надеждите си за по-добра участ, не понесе гнета на новия владетел.
*
Държавата може да се запази много лесно, особено когато жителите и не са свикнали да живеят свободно. За да се осигури владението им е достатъчно да се премахне властващият там род. Ако не се правят никакви други промени и обичаите са еднакви, хората живеят спокойно.
По такъв начин за кратко време новото владение се слива със старото и се създава едно цяло.
*
Когато владетелят завладява страна, която се различава по език, обичаи и порядки от неговата, тогава среща трудности и трябва да има голям късмет и да е много способен, за да може да я запази.
Едно от най-важните и реални средства е владетелят да се пресели да живее в новозавладяната страна. Той по-сигурно и по-продължително така ще се радва на властта си. По този начин е постъпил турският султан в Гърция. Въпреки всички мерки, взети за запазването на тази държава, той не би успял да я запази, ако не беше отишъл да живее в нея. Когато владетелят живее в новозавладяната държава, има възможност да наблюдава как се раждат безредиците и веднага може да вземе мерки за потушаването им. В противен случай той научава за тях, когато те са взели такива размери, че вече е невъзможно да се намери някакво средство за предотвратяването им. Когато владетелят живее в новозавоювана страна, тя не се ограбва от упълномощените да управляват от негово име. Новите поданици са доволни, че могат да се обръщат за помощ непосредствено към владетеля и ако желаят да му бъдат верни, имат повече причини да го почитат или да се боят от него. Ако чужденецът пожелае да нападне страната, присъствието на владетеля му вдъхва известна боязън, защото е много мъчно тя да бъде завладяна, когато владетелят живее в нея.
Друго превъзходно средство е да се основат на едно или две места колонии, които да са стража на държавата. В противен случай е необходимо да се поддуржат в страната многобройни пехотински и кавалерийски войски. Колониите се основават с малко средства на владетеля. Ощетяват се само поданиците, на които се отнемат земите и жилищата, за да се дарят на новозаселниците, но те са малка част от населението, а ограбените са разпръснати и бедни и не могат да му пакостят. Останалата част от населението не е ограбена и няма причина за недоволство, а и се страхува да се бунтува, за да не я сполети участта на ограбените.
В заключение ще кажа, че колониите струват малко, по-верни са на владетеля и нанасят по-малко щети на населението и, както вече констатирах, ограбените не могат да вредят, защото са бедни и разпръснати. По този повод ще отбележа, че хората трябва да бъдат спечелвани или смазвани, тъй че ако за леките оскърбленуя те си отмъщават, за тежките да нямат възможност да го сторят. Оскърблението, нанесено на човека, трябва да е такова, че той да няма възможност за отмъщение.
Ако вместо колонии се поддържа войска, това излиза по-скъпо, защото всички приходи от завоюваната страна отиват за издръжка на войските и придобитото се превръща в загуба. Щетите са много по-големи, защото разместването на войските нанася вреда на цялата страна. Тежестите се разпределят върху всички граждани и те стават врагове, и това са врагове, които могат да му напакостят, защото дори да са разгромени, те остават в собствените си огнища. Следователни такива войски са толкова безполезни, колкото са полезни колониите.
Владетел, който живее в страна, различна от неговата, трябва да стане глава и защитник на по-слабите си съседи. В същото време той трябва да се постарае да обезсили по-силните си съседи и в никакъв случай да не допуска в завладяната страна да влезе чужденец, силен колкото него. Винаги трябва да се очаква, че недоволните в такава страна( било от страх или прекалена амбиция) ще се обърнат към чужденеца. Така етолийците са повикали римнялите в Гърция. Във всички области, в които са влизали, римляните са прозивавани от местното население. Такъв е редът на нещата: когато силен чужденец нападне една страна, всички по-слаби владетели се присъединяват кем него от завист, която ги настройва против владетеля, който е бил по-силен от тях. Чужденецът няма да има затруднения да спечели тези по-слаби владетели. Всички заедно на драго сърце ще се привържат към държавата, която е завоювал.
*
Всички мъдри владетели са длъжни не само да не изпускат от вниманието си настоящите безредици, но и да предвиждат бъдещите, като се стремят с всички средства да ги предотвратят. Когато предвидиш бедите отдалеко, лесно можеш да се справиш, но оставиш ли ги да се доближат до тебе, с нищо не можеш да ги преодолееш.
Всяка болест се лекува докато е все още излечима. Туберкулозата в началото се лекува лесно, но мъчно се познава, а след време, щом не е била позната и лекувана, лесно се познава, а мъчно се лекува. Същото нещо наблюдаваме и в държавните работи – когато болестите, които се раждат в държавата, се предвидят (нещо, което е дадено само на мъдрия), те се лекуват лесно, но когато поради неумението да се предвидят се оставят да се развият дотолкова, че всеки да ги вижда, няма вече никакъв лек против тях.
*
Времето гони пред себе си всичко и може да докара както доброто, така и злото, както злото, така и доброто.
*
И тъй, Луи извърши следните пет грешки: унищожи малките сили, увеличи в Италия мощта на един силен княз, извика в нея много силен чужденец, не се посели в тази страна, нито пък основа в нея колония. Тези грешки можеха да не окажат през неговия живот пагубното с идействие, ако не беше извършил и шеста, като заграби страната на венецианците. Ако не беше засилил църквата и не бе извикал в Италия испанците, необходимо и разумно беше да ги сломи, но след като вече бе извършил едното и другото, не трябваше да допуска сломяването им. Венецианците бяха силни и щяха да попречат на другите да предприемат някакви действия в Ломбардия против французите или щяха да се съгласят да съдействат при условие, че ще станат господари. Другите в никакъв случай нямаше да поискат да я отнемат от Франция, за да я дадат на тях, нито щяха да имат толкова дързост да нападнат двете сили.
Ако някой каже, че Луи е отстъпил на Александър Романя и на Испания неаполското кралство, за да избегне война, ще му отвърна с това, което вече казах: не трябва никога да се допуска да стане някое безредие, за да се избегне една война, понеже войната така не се избягва, а само се отлага и то в твоя вреда.
*
Всеки владетел, който подпомага засилването на чужда държава, подпомага своята. Могъществото на държавата се постига чрез силата на ловкостта на владетеля. Силният владетел трябва винаги да се отнася с подозрение към силата и ловкостта на другите владетели.
*
Благородниците във Франция имат и права, които кралят не може да им отнеме, без да се изложи на опасност.
*
Всеки, който проучи тези две държави, ще разбере, че за да се завладее турската държава, трябва да се преодолеят големи трудности, но веднъж завладяна, няма нищо по-лесно от това да бъде запазена. Трудностите при завладяване на турската държава се състоят в това, че завоевателят не може да бъде повикан от владетелите в империята, нито да разчита на бунта на приближените…. Който напада Турция, трябва да знае, че ще я намери единна и да се надява повече на собствената си сила, отколкото на безредици вътре в страната. Но щом бъде победена войската ѝ сразена дотолкова, че да не може да се съвземе, единственият източник на опасения остава султанския род. Когато завоевателят премахне и него, няма вече от кого да се бои, защото останалите не се ползват с доверието на народа и както преди победата завоевателят не би могъл да се надява на народа, така и след победата не трябва да се бои от него.
Обратното се случва в кралства, управлявани като френското. Можеш лесно да влезеш в тях като спечелиш някой от благородниците, между които винаги има недоволни и жадни за промени. Те могат, по вече изложените причини, да ти отворят вратите на кралството и да те улеснят в победата. Но поискаш ли да запазиш властта си над завоюваната страна, ще срещнеш безбройни спънки, както от тези, които са те подпомогнали, така и от подтиснатите. Тук не е достатъчно да премахнеш кралския род. В кралството остават благородници, които застават начело на нови бунтове и движения, и понеже не можеш нито да ги покориш, нито да ги избиеш, изгубваш завоюваното при първата опасност.
*
Мъдрият владетел трябва да действа така, че във всяко време гражданите да се нуждаят от властта и от него. В таквъ случай те ще му бъдат винаги верни.
*
От опит се знае, че много държави, републики или княжества са постигнали големи успехи, когато са се облягали на собствените си сили, докато наемните войски само са им вредили.
*
Завоеванията с наемните войски са бавни и незначителни, а загубите са внезапни и изумителни.
***
Ако с наемни войски претърпиш загуба от врага, за тебе няма спасение. Ако с наемни войски победиш врага, изпадаш под зависимост от наемните войски.
*
Мъдрите винаги са твърдели, че няма нищо по-слабо и по-неустойчиво от силата, която не се обляга на самата себе си. Собствените войски са съставени или от твои поданици, или от твои граждани, или от хора, облагодетелствани от теб. Всички останали войски са наемни или спомагателни.
*
Владетел, който не познава военното изкуство, не може да бъде уважаван от войниците, нито да им се довери.
*
При една задълбочена преценка ще се види, че някое качество, което изглежда достойно за похвала, ако се спазва, води до провал, а друго – което изглежда порочно и се осъжда, води до безопасност, благополучие и сигурност.
*
В наше време велики неща извършиха само владетели, които се славеха като скъперници, докато щедрите се провалиха. Папа Юлий, който се домогна до папския престол благодарение на щедростта си, после разбра, че за да може да воюва, ще трябва да се откаже от всякаква щедрост. Френският крал можа да издържи толкова войни, без да товари поданиците си с някакви извънредни данъци, защото можа да посрещне извънредните си разходи със спестяванията си. Сегашният испански крал, ако минаваше за щедър, нямаше да може да извоюва толкова победи.
Ако един владетел иска да не изпада в положението, при което би му се наложило да ограбва поданиците си, да може да се защитава и да не рискува да обеднее и да стане обект на презрение на поданиците си, не трябва да се бои от това, че щял да мине за скъперник. Скъперничеството е един от онези пороци, върху които се крепи неговият престол.
*
Няма друга добродетел, която да се самоизяжда, както щедростта. Колкото повече я практикуваш, толкова по-мъчно става практикуването ѝ.
*
Все пак владетелят трябва да бъде твърд в увереността си и в постъпките си и не бива да се страхува от самия себе си, а да действа умерено, с внимание и човещина, но така, че предоверяването да не го направи непредпазлив, а голямата подозрителност – непоносим.
Възниква въпросът дали е по-добре владетелят да бъде любим, отколкото да възбужда страх. Някои отговарят, че е желателно едновременно и едното, и другото. И тъй като тези качества са несъвместими, ако се наложи да се избира, трябва да се предпочете да се внушава страх. Хората по природа са неблагодарни, променливи, лицемерни, страхливи и сребролюбиви. Докато извличат от тебе облаги и нуждата да прибегнеш до услугите им е далече, те са ти верни и ти предлагат кръвта си, имота си, живота и децата си, но усетят ли, че тази потребност се приближава, веднага ти обръщат гръб. Владетел, който се доверява на уверенията им и не предприема нищо, за да се подсигури, рискува да се провали. Не може да се разчита на приятели, които се печелят с пари, а не се величието и благородството на духа. Хората с по-малко колебание отиват против владетел, който буди обич, отколкото против такъв, който буди у тях боязън. Обичта се крепи върху връзката на признателността, но тя лесно се къса, когато изгодата го налага, защото хората са лоши по природа. Боязънта се крепи върху страха от наказанието, а той никога не напуска човека. Владетелят трябва да предизвика в поданиците си обязън, та ако не спечели обичта им, да избегне омразата им. Най-доброто за владетеля е да се боят от него, без да го мразят, а може да го постигне винаги, стига да не посяга на имота и жените на гражданите си.
*
Колко похвално е владетелят да бъде верен на обещанията си и да живее честно, а не с хитрости, разбира всеки. Но между съвременните владетели велики неща извършиха тези, които не държаха много на обещанията си, умееха да омотават в хитростта си хората и, в края на краищата, взеха връх над онези, които държаха на лоялността.
*
Когато двама твои мощни съседни владетели влязат във война и единият от тях победи, ти или ще си заплашен от него, или не. И в двата случая за теб ще е по-изгодно да застанеш на едната страна и да поведеш открита война. В случай, че победителят е толкова силен, че представлява опасност за теб, ти винаги ще си негова плячка – за радост на победения, и няма да имаш към кого да се обърнеш за защита и убежище. Победителят не иска да има несигурни съседи, които не му помагат при затруднения, а победеният не ти дава убежище, защото си бил безучастен зрител на поражението му.
*
Владетелят не бива да се съюзява с по-силен от него противник, освен ако някакви изключителни обстоятелства не налагат този съюз. Дори и да победи, той пак ще бъде в негова зависимост. Владетелите трябва да се стремят да не изпадат в зависимост от друг.
***
За всеки владетел е особено важен изборът на министрите му. Те могат да бъдат добри или лоши, според благоразумието на владетеля. За ума на всеки владетел може да се съди по хората, които го заобикалят. Когато те отговарят на заеманото от тях положение и са верни, владетелят е умен. Когато не отговарят на заеманото положение, тогава не можем да имаме високо мнение за владетеля, защото основната си грешка той прави при този избор.
Лесно можеш да разбереш какъв е министърът като си послужиш с едно безпогрешно средство. Когато той мисли повече за себе си, отколкото за тебе, и се ръководи главно от личната си изгода, можеш да си уверен, че такъв човек не е за министър и не трябва да му се доверяваш. Министърът не бива да мисли никога за себе си. Владетелят, за да накара министъра да постоянства в старателната си и вярна служба, трябва да го награждава с почести, пари и длъжности. Така той ще свикне с мисълта, че не може да съществува без него и ще се страхува от всяка промяна, която би засегнала господаря му. Само така между владетеля и министъра могат да се установят отношения на доверие и преданост. В противен случай, краят винаги ще бъде печален за едните или за другите.
***
Владетелят трябва да се съветва винаги, но само когато той иска, а не когато искат другите.
*
Хората са погълнати повече от настоящето, отколкото от мина,лото, и ако се чувстват добре в настоящето, не искат да знаят за нищо друго.
*
Никой не бива да пада само заради това, защото вярва, че има кой да го вдигне.
*
Владетелите, които твърде много разчитат на благоволението на съдбата, пропадат, щом тя отвърне погледа си от тях. Смятам, че владетелите, които се приспособяват към изискванията на времето, винаги преуспяват, а които не се приспособяват – не преуспяват.
***
Схващанията за доброто се менят с времето. Това, което днес е добро, утре може да не е.
*
Приспособявай се към настъпилите промени, за да бъдеш успешен владетел.
**
Добрите нововъведения в полза на народа прославят всеки владетел.
**
Най-лошото за един владетел е да изгуби обичта на народа.
*
Доблестта срещу беса оръжие ще грабне
и битката ще бъде кратка,
защото още жива е в сърцата италиански
древна храброст…
Има три вида умове: първите проумяват всичко самостоятелно, вторите проумяват мислите на другите, а третите не проумяват нито сами, нито като им се обяснява. Първите са висши, вторите-добри, а третите безполезни.
Най-добрият замисъл е този, който е скрит от неприятеля, докато още не си го изпълнил.
Обичаен недостатък на човека е, че не предвижда буря, когато времето е хубаво.
Войната е справедлива за тези, на които е необходима, и свещено оръжие, в което се крие всяка надежда.
... свидетелство за моята вярност и честност е моята бедност.
Една промяна неизбежно влече след себе си и друга.
По-безопасно е да се страхуват от теб, отколкото да те обичат.
Които от прекомерно благоразумие или глупост не се решат да прибягнат до непочтени средства, с всеки изминал дан затъват все по-дълбоко в робство и нищета.
Хората винаги са лоши, докато не бъдат принудени да вършат добро чрез необходимост.
Хората по-скоро ще простят смърта на бащата си, отколкото загубата на имущество.
https://lovelife.bg/%D1%83%D1%81%D1%8A%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5/%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%B2-%D1%80%D1%8A%D0%B6%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D1%8A%D1%80
Почудила се мерзостта ,
колко дъщери да народи
и без да мисли в лудостта
родила веселата нищета
направо в лепкавата кал,
без мъка родила погнусата
и без срам дала дъх на позора.
Те поискали сестриче
и в умиление родила подлостта.
Така живяла мерзостта -
без смисъл в мизерия и гадост,
скръб, безчестие и суета.
Самата тя сестра била
на Царя на лъжата.
Май само БРИКС не се разлага...
