Калатис е основан през 6 в. пр. н.е. от гръцката колония Хераклея Понтика (Heraclea Pontica). Градът е добре укрепен и се развива като търговски и пристанищен център,
свързан както с местното население, така и с другите елински градове по черноморското и източносредиземноморското крайбрежие. През 72 г. пр. Хр. е превзет от легионите на Марк Лукул, но окончателно е покорен и присъединен към Римската империя през 29‑28 г. пр. Хр., въпреки сключения съюз между тях, според свидетелството на каменен надпис. Подложен е на чести нападения от готи, авари, славяни, а в края на 6 в. окончателно запада и се превръща в незначително пристанище за износ на жито.

През втората половина на IV век пр.н.е. Калатис се намира в икономически и социален подем. В античността градът е споменат писмено по повод на възстанието срещу Лизимах през 313 г.пр.н.е. Понтийските градове Калатис и Истрия водят война с Византион за търговската хегемония над пристанището Томи през 216 г.пр.н.е.

Калатис е основан на северозападния бряг на Черно море в близост до лиманово езеро. Предполага се, че едно от първите имена на града е било Acerbatis или само Cerbatis. От края на ХІV в. в италианските морски карти и текстови портолани се появява наименованието Пангалия. Предполага се, че името Мангалия е по-късен средновековен вариант на името Панкалия, даден от генуезките търговци. Името навно е възникнало от срединното разположение на града в областта на Малка Скития, тъй като мангал е друг вариант на думата скитник, скит. Това във всички случаи още веднъж свидетелства, че Калатис е един от най-важните и значими градове на Малка Скития за по-големия период от съществуването на града, което е и дало основание на търговците да асоциират териториите на Малка Скития с нейното могъщо в древността главно пристанище Калатис.

Животът в Калатис не се отличавал от този на другите понтийски полиси. Градският живот се управлявал от магистрати, по подобие на останалите колонии в региона. Селището е било защитено с крепостни стени, като първата е била построена към средата на ІV в. пр. Хр. Втората е издигната отчасти върху първата по време на римския период в кр. на ІІ в. и е имала три порти и четири квадратни кули. Освен стената е имало и насипен вал и ров. Останките на някога добре изграденото пристанище се намират вече под морската повърхност.
Извън градската стена са разположени много некрополи, в които са погребвани лица от гръцки, римски и местен произход, а при при трети е извършено трупоизгаряне.
Какъв е произхода на името Калатис и каква е неговата семантика? Историческите свидетелства безусловно сочат гръцкия произход на крайморското селище. Най-голям брой представляват нумизматичните инскрипции на името на града, следвани от епиграфските паметници.
Според новата теория изградена тук в този постинг името на града KALLATIANON е с теонимен произход.

Надпис с името на град Калатис в инскрипта KALLATIANON и с образа на Кибеле.

Отново инскрипцията KALLATIANON (Каллатион)



Надпис под статуя на Аполон от град Истрия

За град Истрия основно божество бил Apollo Ietros, а Zeus Polieus е протектор(защитник) на града, заедно с Афродита, която също бе потвърдена в археологическите проучвания.
Редно е да се запитаме кое е главното божество на град Калатис? Toва отново са Аполон и Афродита, макар доказани патронни божества да са Zeus Polieus, Zeus Soter, Atina Polias, Afrodite Pandamos, Дионисий Патроос и др. Името на града KALLATIANON е образувано от гръцката лексема καλός -  красив, прелестен, прекрасен, чист, благоприятен,  и нейният инскрипционен вариант καλλίων и θεός (беот. θιός) - бог или в превод град на "красивия бог". Безспорно елинистичните културни отпечатъци са широко застъпени в понтийските градове, където влизат в интерференция с локалните тракийски култове. Кое от всичките божества е могло да бъде главен патрон за града не е съвсем ясно, но тук се предполага, че това са божествата на красотата Афродита и Аполон, наред с гореспоменатите патрони на града.
Особено интересно е най-древното тракийско име на града - Карбатис, споменат от древните автори само от Плиний. Изненадващо съществуването на името се доказва от епиграфски паметник IGBulg V 5011, намерен край Дионисополис. Името също е теоним на неизвестно тракийско божество. Предполага се, че Карбатис е епитет на Аксиокерсос или Бакхус. Автор: Д.Георгиев-Даков