Прочетен: 3567 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 15.05.2016 16:58
История на Турда:
Най-старото селище на мястото на град Турда е основано от даките и се е наричало Patavissa (Patavissa, Potaissa; Patreuissa (Patreuissa) - както е посочено в Географията на Птолемей III , 8, 4).
Със завладяването на Дакия от Рим Potayissa става римски град и по-късно е колония, където резидира Legio V Makedonika 166-274 г. Саксонските германците пристигат в града през 11 век.Солните мини са работили в областта още от праисторически времена. След унгарските завоевания, солните миниTurda се споменават за първи път в 1075 година. Градът е разрушен по време на инвазията на татарите през 1241-1242. През 1568, тук за първи път в Европа е провъзгласена свободата на всички религии.
Лингвистичен анализ: Съвременното име се формира в епохата преди аваро-българското поселение в областта на Трансилвания от 6 век от новата ера. Името Турда има билингвален българо-дакийски произход. Образувано е от корена турн със значение "стърчаща крепост", "крепостна кула" и дакийското окончание деа, което е производно от дева. Селища с подобно видоизменено селищно окончание от епохата на античните даки се намират в имената на Драсдеа и Терадеа, което дори се променя в Терада. Така прототипът на града със смесено българо-дакийско поселение на територия на вътрешна Трансилвания е Турдеа(Турндава). Градският статут на селището е утвърден още от късноримската епоха, когато от римски град се превръща в римска колония. Преводът на градското име е "град-крепост". Крепостните стени са положени от времето на римското владичество по тези земи във връзка масираните инвазии на варварски скитски племена. В този смисъл не може да има съмнение, че селището е утвърден град със статут на крепост.
В лингвистичен план Турдеа лесно преминава в Турда, с което се обяснява произхода на градското име.
Смесесният езиков съства на градското име е закономерно обусловен от смесеното българо-дакийско поселение, формирано от средата на 6 век с инвазията на аварите, а по късно е затвърдено от новите завоевания на Крум и Омуртаг в териториите на Аварския хаганат.
Най-близкото антично селище до град Турда е дакийския град Marcodava в епохата преди римската инвазия в региона.
Геологичен анализ: Този анализ се провежда, за да обясни механизмът на формиране на солни депозити в покрайнините на град Турда, с които той е известен още от античността.
Преди милиони години вътрешността на Трансилвания била дъно на море. В продължение на много години то било захранвано от реките по склоновете на високата планина Карпати и от топящите се ледове.
Морето заемало територията на вътрешното трансилванско плато, заградено от Вътрешните Източни карпати и Южни Карпати. След продължителната геологична и орогенна регресия вследствие издигането на Карпатите, вътрешното море разкъсало своите скални граници и било подложено на оттичане. Преди да настъпи процеса на оттичане дълго време затвореното вътрешно море било подложено на засушаване и оводняване, което довело до масивни солни отлагания и до формирането на солони залежи, които векове наред били използвани за добив на сол. Счита се това довело за невероятната прогресивност на градския живот и сравнително добра материална обезпеченост.
Допълнение: Въпросът за българската сол е изключително важен във политическо отношение.
През 892 г. немският крал Арнулф (887-899) изпраща дипломатическа мисия в двора на княз Владимир в Плиска. Намерението на краля е да изиска от българската държава да спре доставките на сол във Велика Моравия, с чийто княз Святополк Арнулф се намира в положение на война. Не е известно по какъв начин българската сол пречи на военните действия на Арнулф, нито какъв е изходът от преговорите. Фулденските анали единствено съобщават, че след осем месеца пратениците на Арнулф се завръщат у дома.
Съюзът през 892-893 между княз Владимир Расате, немския крал Арнулф (887–899) и папа Формоза (891–896), насочен срещу Великоморавия. България поема задължението да не изнася сол за Великоморавия от солниците си в Трансилвания. Тази политика на княз Владимир Расате с известна антивизантийска насоченост е съпроводена с опити за езическа реакция.
Авторът изказва благодарности на Симеон Георгиев за последните допълнения от исторически характер по въпроса за важното политическо значение на солта от Турда.
Славянски ли е българският език? Есе от ...
Без коментар
18.09.2010 04:30