О, весел Ангел мой, видял ли си зловещи

тегла, душевни мъки, стенания, позор

и нощите ужасни с безмълвния терор,

сърцето стегнали в студените си клещи?

О, Ангел мой, видял ли си тегла зловещи?

О, кротък Ангел мой, изпитвал ли си злоба —

с ръце, в юмруци свити, сред злъч и плач в нощта,

когато с адски крясък връхлита ни Мъстта

и готви се да ни предвожда чак до гроба?

О, кротък Ангел мой, изпитвал ли си злоба?

О, Ангел, пълен с мощ, изгарял ли си в Треска —

като изгнаник, който сред болничния плен

шепти със сини устни, пристъпва изтощен

и търси слънцето зад бледата завеска?

О, Ангел, пълен с мощ, изгарял ли си в Треска?

О, дивен Ангел мой, ти бръчките позна ли,

страха от ранна старост и грозния позор —

да видиш таен ужас и в предания взор,

където дълго са очите ти сияли?

О, дивен Ангел мой, ти бръчките позна ли?

О, Ангел мой, щастлив от светлина лъчиста,

на смъртния си одър мечтал би и Давид

за здравото ти тяло и твоя дивен вид!

Но искам аз едно — молитвата ти чиста,

о, Ангел мой, щастлив от светлина лъчиста!