Албатросите и поетите имат нещо общо - каквото и да кажат, това е глас в пустиня, господстват над въздушните морета, белеят сред белотата, дъждът за тях е баня свята.


Албатрос
Ш. Бодлер

Понякога из път, щом скука ги обземе,

огромни албатроси моряците ловят —

безгрижни спътници, които дълго време

над бездните горчиви след кораба летят.

 

На пода повален между въжа дебели,

той — кралят на лазура! — мълчи, скован и плах,

но става и криле огромни, снежнобели

като весла плачевно повлича покрай тях.

 

О, пътника крилат с походка тъй неловка!

Прекрасен в своя полет, как жалък е и вял!

Един му пуска дим в разтворената човка,

а друг след него куца, моряците разсмял.

 

Поетът е събрат на принца на ятата,

сред бурите се носи, стрела не го лови,

но долу, заточен сред гмежа на тълпата,

крилата исполински му пречат да върви.