Сред здрача — в топла есен — присвил очи блажено,

от твойта гръд гореща аз пия с часове

и стелят се пред мене щастливи брегове,

удавени сред блясък от слънце разкалено.

Това е чуден остров на нега и на леност

с дървета причудливи и сочни плодове;

мъжете там са дребни, но с яки гърбове,

жените смайват с поглед — открит до откровеност.

С дъха си ти ме водиш към тоя дивен кът

и виждам пристан, в който платна и мачти спят,

все още уморени от урагана бесен,

а мирисът упойващ на сочен тамаринд

издува мойте ноздри, потрепва в здрача син

и смесва се в гръдта ми с моряшка тъжна песен.
Бодлер