Survivre avec les loupes

Този френски филм от 2007 за живота на едно по чудо оцеляло момиченце, показва колко е силна вярата на човек в доброто, в живота, за този който може да почувства всичко това. Филмът наистина е изпитание за човешкото въображение. Той е пряко сравнение на човешката и животинската природа, така умело съчетани във филма.

Над голи равнини и над блата разлети,

над облаци, морета, над върхове, гори,

отвъд самия етер и слънцето дори,

отвъд предела на сияйните планети,

 

о ти, мой дух, политаш — нагоре, навъзбог;

и както смел плувец с талазите се бори,

тъй пориш весело бездънните простори

с един неподражаем, непобедим възторг.

 

Носи се, бягай от миазмите, от ада

и с въздуха върховен се пречисти, сияй

и пий като нектар с божествена наслада

от светлината бистра на чистия безкрай!

 

След тая скука тук и скръб, със свойто бреме

притиснали живота в студената мъгла,

щастлив е който може с разперени крила

към светозарните земи да се възземе;

 

чиято волна мисъл се вдига в утринта

към ясното небе подобно чучулига

и който, литнал над живота груб, постига

езика на цветята и немите неща.
Бодлер, Извисяване

Един-единствен път, жена чаровно сладка,

        ръка в дланта ми сложи ти,

но в моята душа (по-мрачна от загадка)

        все още споменът пламти.

 

Бе късно. И луна сред свода гол проблясна

        като излъскан стар медал.

Обливаше нощта, тържествена и ясна,

        Париж — безгрижен сън заспал.

 

Под пътните врати, край зданията стари

        зовяха котки с жален глас —

нащрек! Или без шум по лунни тротоари

        вървяха като сенки с нас.

 

Разкрехна се цветът на близостта минутна,

        но в миг ти всичко помрачи —

от теб, от твойта гръд, където — златна лютня

        звънтяха весели лъчи;

 

от теб — като тръба игрива и сияйна,

        вестяща идващия ден —

един печален глас на изтървана тайна

        изтръгна се зашеметен:

 

Дете недъгаво, уплашено, без сили

        (за цялото семейство срам),

което в стар зимник от хората са крили,

        но е избягало оттам.

 

Мой беден Ангел, той, гласът ти, пя унило:

        „Как е несигурен светът

и хорските злини под пластове червило

        лицето само си менят.

 

Какъв банален труд — да си жена красива!

        И аз това тегло познах:

танцьорката така безгрижно се извива —

        пред всички! — със заучен смях.

 

Градеж върху сърца — о, глупост непозната!

        Любов, измами, красота —

подбира ги Смъртта и хвърля ги в торбата,

        и връща ги на Вечността!“

 

Все тъй си спомням аз — покой, сразена вяра,

        луната с грейнало лице

и тази изповед ужасна пред олтара

        на моето сърце.

Бодлер, Изповед
Би трябвало стихът да е посветен на всички красиви неща

плс, включи се в анкетата ми :)

Силата на жената


Силни сте вие с добрата магия на свойто присъствие;
Всичко постигате с благост, никога нищо със гняв.
Мощ диря аз у мъжа, достойнството той отстоява,
Ала жената владее - и нека! - единствено с чар.

Вярно, владели са някои с мощ на ума и делата,
Ала на тях им е липсвал пък този най-царствен венец.
Истински властна е само женската хубост в жената:
Щом появи се, в появата вече е нейната власт.

много естетически избрано стихо - наистина задоволихте моя интелектуален глад

А ти си невероятен-знаеш го нали?

комплиментите звучат обидно,
истината е друга, знаеш го нали

и няма комплименти,знаеш го нали ?