В новото време на свобода на личността, медицината следва да отчита и индивидуалното понятие за здраве и болест, което при всеки отделен индивид е различно. Тази свобода на личността вече не позволява на медицината да изказва мнение за болест, когато няма съзнание за боледуване или съзнание за болест. С други думи не е болен човек, който действително има заболяване, но не мисли за него, не го приема и няма съзнание за болест. Тази особеност в правата на личността не позволява да се третира като болен субекта, който няма съзнание за болест или поради културни или възпитателни особености не може да го придобие. Съзнанието за болест и изключително важно, за да може отклоненията в организма, известни под дадено нозологично име или болест, да бъдат отстранени чрез поведение на предпазване и отбягване на факторите, довели до болестта.
Болестта (на латински morbus) е дълбоко, временно или трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него. Обратно, при човека дефиницията за здраве е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие при отсъствие на болест.
Следователно окончателното и промененото определение за болест дълбоко, временно или трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него при наличие на обективно съзнание за болест от потърпевшия индивид..

da,taka e-bolestta i zdraveto se diktuvat ot saznanieto