Ти бе Димитър Георгиев - Даков

Ти бе сянката на мойто тяло
и усмивката на моя ден,
бягаш от мен- слънцето е спряло,
призрак съм от теб пленен.

Ти бе мисълта ми утрин рано,
ти си спомен мен обзел,
ти си щастие желано,
ти си светлина в тунел.