Кое налага интегративният подход между увредени и здрави деца като ефективен?

Най-важна е релацията на детето с ретардация и нарушение на развитието спрямо здравото дете. По време на съвместното си пребиваване в един общ социален континуум, "детето с дефицит" се приучава да изгражда своя свят от позицията на здравия индивид, защото съвсем естествено се сравнява с него като норма. Това сравняване обзема параметрите на поведението, емоциите, отношението спрямо другите, приятелските и колективните взаимотношения, изграждането на качествата на характера. В този смисъл формирането на вътрешния свят на детето с дефицит не се прекроява по мярката на своето собствено разбиране, а по мярката на здравия индивид като проява на съвсем естествено желание за равностойно окачествяване. Подобен феномен е най-силно изразен при хора от една и съща възраст, при хората в един колектив, с една и съща професия, с едни и същи предпочитания, интереси и социална среда, като за леснота може да бъде обозначен като социален импринтинг. Социалният импринтинг е много по-силен в детската възраст, от колкото по-късно, защото именно при нея не съществуват все още изготвени готови моменти на отреагиране. Детското съзнание е устроено да възприема и изучава посредвом повторение и имитация. Този артистичен подход е от съществено значение за истинското и ефективно усвояване на готови, взети от външната среда поведенчески модели, които след това могат да бъдат трансформиране според индивидуалните особености в свои лични черти и елементи. Оказва се, че в повечето случаи детето не се учи от печалбите на усвоения от него поведенчески подход, а по скоро пряко и сляпо копира моделите на импринтинг, като в последствие може само да ги комбинира, променя, шлифова, но не и да ги изкоренява. Съзнателната посока към тези промени е съвсем слабо застъпена. Оформяйки картина в своето съзнание за здравия стереотип, детето нагажда своите дефицити по хармоничен начин със здравия вариант по начин, който балансира и двете картини в едно равноправие. 
В по-слаба, но никак не маловажна степен е релацията на здравото дете към детето с дефицит. В този случай здравото дете изгражда принципите на реалната житейска картина, съотнася себе си несъзнателно и съзнателно към стереотипа на индивида с увреждания, мъчейки се да намери разликите и общите свързващи неща, изгражда схеми на взаимопомощ, при която здравия индивид създава и търси предпоставките за уеднаквяване на условията на равноправно и ефективно съвместно съжителство. Тези процеси протичат като своеобразно естествено възпитателно въздействие. Проявата на принципа на съпричастие е най-важния, който по-късно пречи на индивида да изгражда конфронтационни и агресивни модели на поведение и нагласи. Съвместното присъствие на здрави и увредени деца създава естествени възпитателни предпоставки за милосърдие към човек и всичко живо, което по друг и по по-красноречив начин е труудно да се осъществи.
До този момент в България нито обществото, нито културалните нагласи, нито възпитателните мерки са провеждали или допускали интегративни подходи. Децата се увреждания посещават специализирани учебни центрове или образувателни институции. ТОва инертно статукво не позволява внезапна и 100 % интеграция на децата в общи колективи. Поради тази причина масовото и задължително  въвеждане на интегративния подход е грешка и като ново и несвойствено за системата явления среща естествената съпротива на средата, в която се опитва да действа. Още когато разглеждахме тежките нарушения, беше аргументирана идеята, защо именно при тях не може да съществува 100 % интегративна схема.
За Българските условия най-добър подход би бил изграждането на смесени интегративни колективи от здрави и увредени деца с общи мероприятия и общи занимания. Този подход маркира плавния и естествен преход от неинтегративен към интегративен модел.
Освен релациите още по-сложни са интеррелациите. Те сподпомагат за добиване представа от йерархичните структури на един колектив, придават различна опитност, съдействат за социалното израстване и ефективното социално възприемане на ролите на индивида в групата.