Постинг
17.06.2009 22:25 -
С какво моделът на интеграция между здрави и инвалидизирани деца е по-добър от всички останали
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 916 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 18.06.2009 18:52
Прочетен: 916 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 18.06.2009 18:52
Моделът на интеграция не може да бъде прилаган масово за посочените две групи деца. Това е така, защото самата група от инвалидизирани от гледна точка на спецификите в развитието си и на особените изисквания от страна на обучението също е твърде разнородна група, както по степен, така и по качество. Ето защо тежката и неподлежаща на успешно обучение инвалидизация не би следвало да бъде обект за разглеждане при интегрираните подходи. По начало това е тежък контингент от увредени деца вследствие на въздействието на трайни и вродени, и по-рядко на придобити нокси. Невъзможността за интегрирано и съвместно обучение на тежки дефицити на интелекта и други тежки малформации и липсата на качествена промяна в състоянието на децата или прогрес в тяхното обучение. Тежките инвалидизации и малформации в детска възраст са достатъчно трудно за обгрижване и влияят негативно върху психиката на обслужващия ги персонал, да не говорим за още по-силното негативно въздействие на тези деца върху крехката и ранима психика на здравите деца.
Кога моделът на въпросното интегриране е удачен и успешен момент. Децата в останалите групи на инвалидизации от гледна точка на типовете нарушения като ментални, двигателни, тазоворезервоарни, сензорни, речеви, могат да бъдат поставени в общата рубрика от МКБ "Нарушения на развитието в детската възраст". Често пъти тези нарушения са комбинирани, но това не препятства процеса на обучение и образование, макар да го прави потруден. И тук идва разделението на тази група. Децата със сензорни нарушения при запазени имат строго специфични възприемателни дефицити, които във възможно най-слаба степен биха могли да търпят позитивно развитие в условия на интегрираното им обучение със здрави деца. Поради техните високоспециализирани нужди и специфични помощни средства, подходи, техники и мероприятия, известни с наименованията като тифло- и сурдопедагогика интегрирания модел е неприложим и дори се явява пречка за специфичното обучение на тези деца. В този смисъл децата със тежко изразени зрителни и слухови нарушения би следвало да се насочват в специализирани центрове за обучение.
И сега идва ред на децата с ментални, двигателни, тазово-резервоарни и общофункционални нарушения в развитието, които са най-подходящи за интегриран подход на обучение заедно със здрави деца. Оказва се, че деца със забавено развитие изключително бързо напредват, когато растат и се обучават във среда със здрави деца. Социализацията на тези деца и непрекъснато изграждащите се и подновяващи се социални взаимоотношения и релации се оказват най-мощния стимулатор и коректив на човешкото поведение, менталното развитие, интелектуалните способности и цялостното психо-моторно, емоционално, интелектуално, социално, поведенческо и образователно развитие. Изглежда, че социалните контакти създават необходимите условия за утвърждаване, развитие и допълнително възникване на мозъчните връзки между отделните мозъчни центрове. Няма по-силна сигнализация за мозъчната активност постъпваща от околната среда от всестранните и сложни социални релации за цялостното оформяне на индивида и личността. Позволението и непозволението, самоконтрола, самонаблюдението, а така също и импринтинговата среда, създадена от колектива, спомагат за силното стимулиране и изграждане на прото-личностовите черти в ранна детска възраст. Ретардацията в развитието може да има разнообразен произход, но всяка нейна форма е подложена ефективно на въздействието на социалната среда с подходяща грижа, култура и внимание, със изключителната биологична и човешка специфичност на социалния контакт.
Един от най-честите форми на агресия при децата се базира на липсата във възпитанието и образованието на принципа за съчувствие и съпричастност към ближния.
Кога моделът на въпросното интегриране е удачен и успешен момент. Децата в останалите групи на инвалидизации от гледна точка на типовете нарушения като ментални, двигателни, тазоворезервоарни, сензорни, речеви, могат да бъдат поставени в общата рубрика от МКБ "Нарушения на развитието в детската възраст". Често пъти тези нарушения са комбинирани, но това не препятства процеса на обучение и образование, макар да го прави потруден. И тук идва разделението на тази група. Децата със сензорни нарушения при запазени имат строго специфични възприемателни дефицити, които във възможно най-слаба степен биха могли да търпят позитивно развитие в условия на интегрираното им обучение със здрави деца. Поради техните високоспециализирани нужди и специфични помощни средства, подходи, техники и мероприятия, известни с наименованията като тифло- и сурдопедагогика интегрирания модел е неприложим и дори се явява пречка за специфичното обучение на тези деца. В този смисъл децата със тежко изразени зрителни и слухови нарушения би следвало да се насочват в специализирани центрове за обучение.
И сега идва ред на децата с ментални, двигателни, тазово-резервоарни и общофункционални нарушения в развитието, които са най-подходящи за интегриран подход на обучение заедно със здрави деца. Оказва се, че деца със забавено развитие изключително бързо напредват, когато растат и се обучават във среда със здрави деца. Социализацията на тези деца и непрекъснато изграждащите се и подновяващи се социални взаимоотношения и релации се оказват най-мощния стимулатор и коректив на човешкото поведение, менталното развитие, интелектуалните способности и цялостното психо-моторно, емоционално, интелектуално, социално, поведенческо и образователно развитие. Изглежда, че социалните контакти създават необходимите условия за утвърждаване, развитие и допълнително възникване на мозъчните връзки между отделните мозъчни центрове. Няма по-силна сигнализация за мозъчната активност постъпваща от околната среда от всестранните и сложни социални релации за цялостното оформяне на индивида и личността. Позволението и непозволението, самоконтрола, самонаблюдението, а така също и импринтинговата среда, създадена от колектива, спомагат за силното стимулиране и изграждане на прото-личностовите черти в ранна детска възраст. Ретардацията в развитието може да има разнообразен произход, но всяка нейна форма е подложена ефективно на въздействието на социалната среда с подходяща грижа, култура и внимание, със изключителната биологична и човешка специфичност на социалния контакт.
Един от най-честите форми на агресия при децата се базира на липсата във възпитанието и образованието на принципа за съчувствие и съпричастност към ближния.
РЕАЛНОСТИТЕ ПРЕЧАТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИОЛ...
ЦЕ-ЦЕ И ШОПЪТ ПРЕД ЖИРАФА В ЗООЛОГИЧЕСКА...
МИРА РАДЕВА ЗА ЯНЕ ЯНЕВ:ШИЛО В ТОРБА НЕ ...
ЦЕ-ЦЕ И ШОПЪТ ПРЕД ЖИРАФА В ЗООЛОГИЧЕСКА...
МИРА РАДЕВА ЗА ЯНЕ ЯНЕВ:ШИЛО В ТОРБА НЕ ...
Следващ постинг
Предишен постинг
ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА БЪДАТ ЗАЕДНО...ЗАЩОТО СА РАВНИ ДУХОМ..ЗАЩОТО НА ВСЕКИ МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ, ЗАЩОТО КОГАТО СЕ ДОКОСВАШ ДО РАЗЛИЧНОТО ТИ МОЖЕ ДА ГО РАЗБЕРЕШ...
СРАМУВАМ СЕ ОТ РАСИЗМА НА РОДИТЕЛИ ДА КРИЯТ БОЛНИТЕ СИ ДЕЦА, РАСИЗМА НА ЕДНО ОБЩЕСТВО, КОЕТО НЕ ИМ СЪЗДАВА ЕЛЕМЕНТАРНИ УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТ...ДА ВЗЕМЕМ ЗА ПРИМЕР СТЪЛБИЩА, ПЪТИЩА, ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА
БОЛНИ ОТ НАРКОЗАВИСИМОСТ, РАК, СПИН И ДРУГИ СЕ КРИЯТ ОТ ОБЩЕСТВОТО... СТРАХУВАЙКИ СЕ ОТ НЕГОВАТА ЖЕСТОКОСТ...СЪЖАЛЕНИЕ
ТЕЗИ ХОРА СА РАВНИ НА МЕН НА ТЕБ НА ВСЕКИ, ТЕ ИМАТ ДОСТОЙНСТВО..ТЕ СА ХОРА...
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайСРАМУВАМ СЕ ОТ РАСИЗМА НА РОДИТЕЛИ ДА КРИЯТ БОЛНИТЕ СИ ДЕЦА, РАСИЗМА НА ЕДНО ОБЩЕСТВО, КОЕТО НЕ ИМ СЪЗДАВА ЕЛЕМЕНТАРНИ УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТ...ДА ВЗЕМЕМ ЗА ПРИМЕР СТЪЛБИЩА, ПЪТИЩА, ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА
БОЛНИ ОТ НАРКОЗАВИСИМОСТ, РАК, СПИН И ДРУГИ СЕ КРИЯТ ОТ ОБЩЕСТВОТО... СТРАХУВАЙКИ СЕ ОТ НЕГОВАТА ЖЕСТОКОСТ...СЪЖАЛЕНИЕ
ТЕЗИ ХОРА СА РАВНИ НА МЕН НА ТЕБ НА ВСЕКИ, ТЕ ИМАТ ДОСТОЙНСТВО..ТЕ СА ХОРА...
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
много мило съпричастие
цитирайТърсене
