Тези понятия са основно заложени в заблудите на човешкото мислене още от самата природа и такива ще си останат на белия свят като вечно противоречие и рядкото присъствие на единство. Винаги външното привлича вниманието и погледа, а вътрешността нито води, нито е ценна и важна. Дори да си кух, може с външния си фасон да просъществуваш като нещо важно, без да си такова в действителност. Отчитайки този факт някои хора презират суетата, за да обърнат внимание на вътрешността и да й дадат предимство. От тази гледна точка деветдесет процента от хората вярват, че процесите имат външни белези и по тях може да се познае съдъжанието на вътрешните белези или на вътрешността. Уви, съвършенна заблуда. Всеки един процес във вселената започва отвътре навън - такова е нормалното и обичайно явление. Само повърхностния разум може да допуска външната изява като водеща. Нещата не протичат и не се движат отвън навътре дори посоката на процеса да е привидно такава. Жалко е, че нашите сетива са така измамни и ние толкова доверчиви, че да им вярваме, въпреки предупредителните съвети на Френсис Бейкън за нашите човешки идоли.