Д. Георгиев

Веднъж хората играели една игра. В нея всички били от един екип. Неволно един от играчите сбъркал и друг му отмъстил като го прегърнал, но в този миг на успокоение му откъснал главата. Веднага хората се разделени на два лагура. Двама от най-силните измежду тях затанали начело на своите лагери и започнали ръкопашен бой. Всички останали стоели зад тях сякаш подкрепяйки и насърчавайки своята страна в двубоя. От небето двата лагера се вижали във формата на пясъчен часовник, през който изтичало божието време за хората. Така те се отблагодарявали за благодатта да бъдат живи. Всъщност те не знаели, че благодатта на Бог към тях била още по-голяма. Едно от децата захапало откъсната глава на съгрешилия и веднага около него се събрала тълпата на лагера, който го чувствал близко до себе си. Дори децата били обречени на закономерностите на душевността и както били родени, така живеели до края на дните си. Отборът на детето, захапало главата на грешника не пропускал да се надсмее над недъзите на другите, бил горд и чувствал в себе си ненаказуемостта. Накрая двата отбора били достатъчно силни, за да се излъчи победител. Преди да се разделят откъсната и нахапана глава в ръцете на детето се превърнала в череп, а групата, която приела в своите редици това дете се смеела вкупом ехидно и горделиво.
В другият лагер, който вървял към хоризонта и бил вече с гръб към лагера с черепа и заливащи се от ехиден смях, на едно от на последните деца му поникнали бели крилца, които скоро след това изчезнали и така никой не научил за това скрито знамение.  Тази група се смеела благо и със състрадание. Всички хора живеели като хора, всички хора знаели, че са хора и не могат да бъдат други. Така живеели с това вярване. Те не знаели, че всъщност са ангели, които трябва да изберат какъв живот да водят през вечността. Трябвало да направят своя избор. Дали да живеят в света на светлината или в света без светлина. През човешкият им живот те трябвало да разберат за какво е родено сърцето им. И така оттогава никой не научил за добе скритото знамение, че хората са всъщност ангели, без самите те да знаят това. За ангелите по света било нужно да умират като хора, за да направят своя свободен избор и преминат през цялостния си завършен облик.
От този момент светът се разделил, защото така трябвало да бъдат нещата и като такива били създадени.
Това бе моята онейроидна приказка, защото първо тя се роди в моята просъница, когато присъствах на едно специално място извън България. Това не е приказка деца, тя е приказка за възрастни.

приказката за възрастни на нас порасналите деца!