На съвест ли да разчиташ,
на злото ли път да правиш
или на доброто услуги да вършиш,
все човешки дилеми избираш
и не можеш друг живот да живееш,
в тези кръстопъти
колко пъти ближните предал си,
веднъж ли, два ли,
светец да си
и на мухата път да правиш,
все виновен ще си
и някой без да искаш ще осъдиш,
а колко лесно грешката избираш.
Животът има нужда
хората в живота ти да му предаваш,
но не самия него ти да изоставяш.
Това е логика желязна, вярваш,
но все на нея уповаваш,
щом ножа в костта си забиваш,
бог напуска те лесно проумяваш.
Всички папи тайни като тази скриват,
искат вечно да папуват
и без овчици те не остават.
Така устроен е светът,
че ти си пречка
и всеки ближния препъва
във блатото от кал и лава,
а най отгоре съвест плува,
удавена в огризки или слава,
но не и в разкаяние и чувства.

такъв какъвто ти диктува сърцето да бъдеш и винаги честен пред себе си