Пресъздадени са събитията след екзекуцията на Болейн и последвалата поредна и трета по ред женитба на монарха с Джейн Сиймор. В четири поредни серии се интерпретират събитията от новата женитба и непокорството на Лейди Мери, през възкачването на поредица твърде приближени придворни и тотално лойални към краля, нови незнатни канцлери, през масовите бунтове на пилигримито до смъртта на кралицата и раждането на принц Едуард. Вероятно държавническото мислене се заражда още в главата на малкия принц Хенри, когато е затворен с майка си в Тауър, скрити от поредните възстанали поданници в краството. Детските страхове от тези смътни години и монархическата параноялност, карат краля да бъде изключително суров и без да носи цялата тежест на короната, да прехвърля части от своите тежки административни дела върху лор-канцлерите. По много хитър начин монарха избира всички тях да са задължително от незнатен произход, възкачвайки ги на високо постове и отдавайки и солидна чест и почести, връчвайки им множество титли. В този аспект крал Хенри 8 може да се нарече изгряващата звезда на реформизма въобще в целия Западен свят, тъй като тякава реформация не се е случвала никъде другаде, нито пък се е повтаряла. С религиозната реформа, веднага следва и икономическата реформа, която хем прави Кромуел най-богатия лорд-канцлер, хем пълни хазната с десятъка върху всяка машинална сделка. Конфликтът с папата е най-големия монархически триумф, но Англия може да си го позволи, тъй като е остров откъснат от сушата на старата Европа. Това е и най-грандиозната загуба на папизма.  От тази гледна точка можем да наречен Хенри 8 първия най-голям капиталист в историята, реформирайки народното стопанство и църквата, изземвайки нейните имоти и продавайки ги на благородниците - така кралството печели десятъка от всички сделки, дава повече блага на благородниците и собствениците на земя и прави лоялни бъдещите собственици към интересите на кралството, служейки му още по-верно. Като особено ценни персонажи след Хенри се открояват сър Аск, лорд-канцлерът Съфолк.
Противоречията са разкъсващи - дали да се зачете волята на краля или да се следва волята на Христос, който се е отдал и умрял за бедните, дали да се протестира срещу краля или срещу политиката на лорд-канцлерите, между които практически не съществува разлика.