Димитър Георгиев - Даков

Усещай ме със всяка твоя фибра,
усещай ме със всеки твой дъх,
нали си моята китара,
нали си книгата моя
и моите очи си също,
с теб искам да изпея,
да изсвиря и да видя
всичко.

Ти желаеш моята усмивка,
аз желая твоя поглед,
всичко тихо прилепва
към нашия свят,
всичко за което мечтаем
има го във нас,
не е нужно повече да искам,
щом пълния облик
блика във нас.