Всеки иска да не бъде лишен от нищо - всеки иска да мъдър, умен, добър и красив. Но реалността се разминава с тези очаквания. Човек е по-малко от това, което се очаква от него, човек е по-малък от заобикалящия го свят. Ето защо хората се мразят помежду си и никак не обичат, не харесват дори истината. Нещо повече - хората предпочитат да бъдат лъгани и това им харесва

Моето мнение е различно Аполон. Омразата е типична за тесногръдите, еснафите и комплексирани хора, и самочувствие без покритие води със себе си завист, злоба , лошо става при отхвърляне, отритване ..........
За второто - все още има хора които предпочитат истината, каквато и да е тя!...............

такава необходимост за истина има всеки един от нас, но с времето тя заглъхва, амортизира се, замира, човек става склонен да вижда позитивното и красивото в полуистини, където лъжата и истината са в неразгадаема плетеница

освен това истината изисква неистови усилия, увенчани накрая с огромни разочарования и пропаднали веруюта, лъжата е порочно изкуство на лекотата, на артистизма, на сугестията и магията, на възможността да бъдеш загубен, такъв какъвто е всеки - ако всеки можеше да се намери, нямаше да ни е нужна истината, защото тя щеше да си е на мястото.

Омразата е крайно чувство. За да я изпитат трябва да са или много озлобени от някакво причинено им страдание, или абсолютно лишен от човечност.Съмнявам се, че всички хора искат това което изброи. Не всеки мечтае да има дете гений. Няма идеални хора!Всеки обаче ,търси щастие в живота или по добър живот. Ако някой му се явява пречка по пътя,може да си спечели омраза.Временно или за по дълго време.Май това е повече съперничество, отколкото омраза.Така я разбирам аз омразата.