Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04.2009 19:47 - "Лошо възпитание" на Педро Алмодовар
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 898 Коментари: 0 Гласове:
0



Човек убива или от страх, или от страст. Само в убийството страха и страстта са повод за един край и показва колко ниски могат да бъдат те, колко първични и неконтролируеми. С други думи не лошото възпитание в тяхната основа, а по скоро лошата природа. Когато и двете съвпадат от своята лоша страна, тогава нищо не може да помогне както на жертвата, така и на убиеца. След като приключих гледането на филма или по-точно някъде в неговата среда се замислих какво става с душата на убиеца. Реално той не може да мисли за друго, освен за своя житейски връх - с убийството човек първо пада, без да осъзнава падението и след отнемането на човешки живот, ако има нещо човешко в себе си, започва да се извисява чрез страданието, съжаление, огорчението и невъзможността греха и грешката да бъдат поправени. При това не става дума за духовно извисяване, не, в никакъв случай, по скоро тук става въпросза едно морално извисяване, което е плод  на преследване от страна на неговото собствено аз и свръхаз, на непримиримост към извършеното злодеяние. В душата на убиеца, на престъпника непрекъснато заседава съд, в който адвоката "То" защитава позицията колко е било удобно и праведно, дори наложително да бъде извършено убийството, колко нетърпими са били греховете и злодеянията на жертвата и в същото време съдебните заседатели и съдиите, които крещят за нечовешкото, за неморалното, за виновността, за пледирането престъпника да страда така както е заслужил, и най-важното, вътрешното убеждение на убиеца, че той заслужава да има същата участ, както жертвата си, без той сам да я търси или осъществява. Престъпването на общоприетите правила и ценности е свързано с мнимото вътрешно виновно чувство на извършителя на деянието. Никой, никъде и по никакъв начин убиеца не може да се спаси от участта да бъде преследван от самия себе си. Нещо повече, убийците по неволя могат да развият посткаузална параноя, както и тези убили по невнимание, по непредпазливост, немърливост, а дори и преднамерено, умишлено. Сякаш престъпника освободен от възмездие, не може да се освободи от закона и спомена вътре в себе си, сякаш той от момента на извъшването губи душата си, разсъдъка си, губи логиката си, губи светлината на безгрижното и свободно съществуване, сакош той понася бремето на всички вини по света и се чувства способен за всичко и отговорен за всичко. Разбира се никой не е длъжен да се съгласява с моите думи и разсъждения. Моята визия е, че овен загубената душа на жертвата, убиеца губи и своята по един закономерен и правдив, дори логичен механизъм, заложен вътре в него като тиктакащ бомбен механизъм, рушащ бавно и отвътре всички крепости на личността, докато тя не стигне своята крайна анихилация.
От филмът "Лошо възпитание" може да се научи една истина за всеки, който се е замислял някога, че е достатъчно манипулативен да изнудва. Най-гнусното престъпление, към което човек реагира светкавично това е изнудването. Това е срещата на двама мръсника - изнуден и изнудвач - изхода е непредсказуем, но в повечето случаи лош. Винаги съм се гнусял хората, които има развинтена и ненужно богата фантазия - от тях можеш да очакваш всичко, дори и на положението, в което казват на черното бяло. 


Тагове:   Есе,   рецензия,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14466424
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031