Днес замисляйки се върху съвсем отвлечени понятия, се мъчих да си обясня какво представлява акта на дървесна сеч в днешно време, защото тя е символ напоследък на оцеляване и дори на забогатяването на българина, на българомохамеданина и на българските граждани от турски и ромски произход.
Опитах си да си обясня какво представлява поголовната сеч по българските земи, която нито една природна стихия не е способна да спре. Може да се каже, че за първи път откакто съществува Тракийската нзина като географско обект, тя няма нито едно високо дърво, което да попречи на гледката на случаен минувач да види гордата снага на старата планина, наречена още Балкан. Дори стремежа на властта да усвои повече равнинни територии за земеделска обработка н беше толкова силен, колкото днешната сеч, оголи както никога досега Тракийската равнинна шир.
И стигнах до следния нелицеприятен извод, който е валиден и за хората не само тук, но и навсякъде другаде.
Сега разбирам, че отсичането на дърво е не просто акт или необходимост, а изконна човешка злоба към дървесното дълголетие, която ще пререже единствено живия клон на човечеството към оживяването.