Сега когато в тази зима
студът тела обзема,
сега разбирам дяволът
в човешка кожа,
защо тъй силно язди людете по път
вървящи, уморени и тресящи.
Там сред техните огнища
аз долавям глутница крещяща,
търсеща наслада
и за възмездието май ще гори на клада.

Хубаво пишеш ,но стихът като ,че не е най-подходящ за празника!
Желая ти щастие !