През периода си на практикуващ лекар /средата на 90-те години на 19 век/ Фройд
бил изумен от това колко често неговите пациентки му съобщавали за инцестни събития:
че са били изнасилени в детството си от близки роднини, най-често от своя баща.
Фройд описал тези свои наблюдения през 1896 г. в доклад пред Виенското
дружество на психиатрите и невролозите. Докладът на Фройд бил посрещнат с
недоверие, а председателят на дружеството Крафт-Ебинг го нарекъл "околонаучни
приказки".
Фройд нарекъл всички, които не му повярвали "магарета" и им казал "да вървят
по дяволите". Като резултат Виенската съсловна организация на лекарите изключила
Фройд от състава си.

След това обаче /след една година/, за да заглади скандалния характер на доклада
си, Фройд внесъл поправка в думите си в смисъл, че инцестните събития не са станали в
действителност, а са въображаеми поради подсъзнателния стремеж на всяко дете към
сексуален контакт с родителя си от другия пол, но въпреки че са въображаеми за
околните, за пациента те са съвсем реални и причиняват по-нататък в него "невроза".

Ето това е голямото откритие на Фройд, което той по ирония на съдбата и този
път направил неволно: че образите на паметта променят поведението на индивида по
същия начин, както и образите, получени при възприемане на обекти от околната среда,
т.е. образите на обектите, съхранени в паметта, стават част от околната среда на
индивида. По ирония на съдбата обаче този път нито той, нито неговите критици и
колеги обърнали необходимото внимание на това реално истинско откритие.

Сто години след това откритие на Фройд при изучаване на неговите архиви през
1984 г. изследователите са установили с изумление, че инцестните събития в живота на
неговите пациенти наистина са се случили реално в техния живот, но Фройд ги е
представял като въображаеми, очевидно за да не скандализира повече общественото
мнение.
Когато през 1930 г. един от любимите ученици на Фройд Шандор Ференци върху
основата на собствените си пациенти стигнал до същия извод и публикувал факта, че
инцестът е причината за Едиповия комплекс, Фройд се скарал с него и го намразил.
Неоспоримият факт е, че инцестът се среща много по-често и има много по-
голямо място в живота на хората, отколкото общественото мнение го предполага. При
един от най-близките до човека биологични видове - горилата - инцестът е главната
форма на размножаване.

molq!

Фройд никога не е твърдял, че са въображаеми. Просто е установил, че при някои от невротичните му пациенти инцеста е въображаем, докато при други си е бил съвсем реален. Друго характерно за него е, че никога не е използвал каквато и да била форма на нецензурен език :)