Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2009 15:54 - Неврозата
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 1410 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 13.02.2009 16:20



Кога и защо човек се разболява? Най-общо казано неврозата се развива, когато човек е възпрепятстван в порива си към вътрешна свобода, към независимост, към самоосъществяване, към хармонично развитие на собствената си личност. Неврозата се развива, когато се появи несъзнаван и болезнен конфликт между личния "Аз" и налаганите му отвън императиви. В такива случаи човек прави всичко, за да си върне изгубената личност и нарушеното равновесие, което е напълно нормално. Виждаме как Свръх Аза може да се окаже изходна точка за развитието на невроза.Следователно заболяването се явява понякога необходимост, опит на организма да възстанови равновесието. Такъв е случая и с неврозата. Тя е защитен механизъм; тя е опит за приспособяване; т.е. в момента на отключването й неврозата се явява необходимост и потребност. Тя е предпазвала личността от някаква опастност. Но какви са точните причини, за да се развие и защо е била поддържана толкова години, въпреки, че предизвикалите я обстоятелства може отдавна вече да са изчезнали? Това е разликата между неврозата и другите заболявания, например случая с микробите - когато микроба бъде унищожен, то и болестта се оттегля. След като неврозата не отшумява, това означава ли, че опастността не е преминала.Неврозата не само е постоянна, но и обхваща цялостната личност, всичките постъпки, целия живот на субекта. Защо става така? Защото повечето опастности се превръщат в несъзнавани, т.е. намират се извън контрола на съзнанието. Изтласкванията и комплексите са постоянни и се подхранват с нови и нови преживявания. В дъното на личността те съставляват една отделна личност, действаща за своя сметка. Разполагат се в несъзнаваното, недосегаеми за ума и волята. Изследвания и примери от практиката показват на лекарите, че освен, че е защитна реакция и реакция на организма за приспособяване към действителността, тя е и една неуспешна реакция, неуспешен опит на организма да се приспособи! Тя се явява предпазващ фактор за хората, страдащи от нея, предпазвайки ги от необходимостта да се изправят срещу страховете и проблемите си. И ако в момента на отключването й човека (по-скоро детето, защото неврозите започват да се развиват още от най-ранна възрас) е имал нужда от нея, защото не е знаел как да реагира на застрашаващата го ситуация, то в зряла възраст това става едно ненормално състояние и поведение, което не съответства на реалността. Човека просто повтаря това, което е правил и преди, без да може да подреди нещата отново, според новите си и увеличени в голяма степен знания за живота. Ето защо тя, неврозата, трябва да бъде лекувана и изкоренена, защото разрушава, изкривява и опустошава безброй човешки съдби, защото често пъти причинява неописуеми страдания, защото обрича човешкото съществуване на тревожна самота, защото разделя човека от самия него и от другите, защото пречупва, смазва, пропуква личността. Всъщност ние не трябва да лекуваме неврозата, а това, което я е породило. Тогава тя сама ще си отиде. В девет десети от случаите причината, предизвикала неврозата е несъзнаваната тревожност. За целта е нужно да се открие тревожността, криеща се в дълбините на личността и да се разбере от какво произхожда тя. Безпорно неврозата се отключва в един момент, но тя се развива, защото се поддържа. А се поддържа, защото човекът се нуждае от нея, за да се брани от обстоятелствата, които смята за опасни. Неврозата е "криза на растежа". Човек живее според неврозата си и чрез нея. Почти може да се каже, че неврозата "спохожда" тези, които търсят себе си. Което би трябвало автоматично да означава, че са се загубили някъде из пътя на живота. Щом човек е ограничен по отношение на вътрешната си свобода и автономност, неврозата се появява. Казахме, че неврозата се развива, когато човек е възпрепятстван да се развива към свобода, към независимост, към самоосъществяване, към хармонично развитие на собствената си личност. Получава се примерно така: Още в детството си, детето, като всяко нормално същество, иска да е на сигурно, до мама и татко, да бъде обичано, да се грижат за него, да го гушкат и да му се радват (разбира се, не прекалено), да играе, иска да знае за много неща, любопитно е, постоянно пита, но и в един момент иска да се включи и в "играта" на възрастните. Първоначално то не се чувства по-долу от тях, дори е известно, че детската психика е много по-бърза и по-схватлива от тази на възрастните. То иска да го почитат и уважават. Но се случва родителите да не са такива. Може и те да си имат тревоги, да не са в състояние или да не искат да обърнат необходимото внимание на детето си, да го отбягват, да не се съобразяват с неговите желания, а само основно със своите. Макар и логични за тях самите, детето постепенно може да се почувства изоставено, отхвърлено. Или пък родителите - единия или двамата постоянно да му забраняват всичко, постоянно да го следят, да му се карат за нищо, да го унижават, считайки че то е малко и не разбира, да му се сърдят и да се оттеглят от него, когато ги е ядосало...или да го наказват, или да му отнемат неща, любими за него, когато се е провинило и т.нат. Така то започва да изпитва чувство за вина, чувства се изоставено (което е най-големия страх за него) или необичано, което е същото като изоставянето. Как реагира детето: разбира се у него започва да се заражда една агресивност, насочена към тези, които му забраняват, които го нараняват - и обикновено първа е майката, защото тя е най-близо до него. Детето е принудено да отстъпи пред забраната; агресивността му е нормална. Да си представим, че агресивността е насочена към майката. Но коя е тя? Тя е тази, която му дава любовта, тя му дава храната, топлината.... И веднага у него се случват последователно три неща: Първо - майка му го е обичала - то е изпитвало щастие, сигурност, благополучие. Второ - майка му започва да му издава забрани със заплахи от наказание, отхвърля го - веднага у него изниква чувство, че е ощетено, което автоматично поражда агресивност. И трето - майката го лишава от любовта си (например като му се сърди) - у него излиза усещане за изоставеност, тревожност(защото няма как да оцелее без майка си) и чувство за вина (наказан съм, защото нападнах майка си, тя не ме обича вече и ще ме изостави). И така се появяват трите условия, поддържащи у всеки човек неврозата: тревожността, агресивността и чувството за вина. Те стават дълбоки комплекси и слизат още по-надълбоко в несъзнаваното, особено ако тази ситуация продължи и през юношевството, а понякога и в зрели години. Все пак хората винаги остават деца на родителите си. А ако и през юношеските години се разиграва подобна драма (всъщност най-дълбоките неврози се затвърждават винаги в тази или около тази възраст), например бащата е груб и неспособен на добро отношение или самия той е комплексиран....какво да предаде на сина си или дъщеря си - страх и чувство за вина, защото обикновено децата най-силно понасят всички проблеми на възрастните - било развод или свади между тях, било лошото им настроение, пренесено в къщи от работата, от началника и т.н.


Тагове:   Неврозата,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dobromirdimitrov - ...
13.02.2009 16:01
Неврозата не е болест, а личностно състояние, което подлежи на промяна. Т.е. така да се каже - лекува се. Ако не се лекуваше щях да си умра гладен :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14469904
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031