Постинг
07.02.2009 15:03 -
Значимостта на Фройд - мнение на Орлин Тодоров
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 2218 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.02.2009 12:42
Прочетен: 2218 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 14.02.2009 12:42
Фройд създаде науката психоанализа, която фундаментално промени отношението на хората към психиката и съзнанието. Няколко авторитетни проучвания го обявяват за най-влиятелния мислител на XX век., сочи се и за най-цитирания автор във всички научни области взети заедно.
Фройд открива, че съществуват процеси в човешката психика, които се оказват по-мащабни и дори по-важни от рационалното ни мислене. Това са несъзнаваните психични процеси.
Днес голяма част от другите науки - като когнитивната невронаука, приемат идеята, че почти 90% от човешкия ум функционира несъзнавано. Това днес се знае категорично и има статуса на факт, а не е просто една от гениалните хипотези на Фройд.
На практика това означава, че човешкото поведение, емоции и въображение са движени от несъзнавани процеси - фантазии, страхове, вярвания, схеми на отношения с другите - и те са много важни за човешката адаптация към света. И най-важното - благодарение на несъзнаваните процеси на мислене е възможно човешкото мислене и познанието изобщо.
Друго важно нещо, което наследяваме от Фройд, е, че тези несъзнавани процеси в голяма степен срещат реакция от други инстанции в мисленето, които се опитват да ги блокират, отстранят или замъглят. Това виждаме и в ежедневието си, като се опитваме да омаловажим или отречем неприятните усещания. Фройд ги нарича защитни механизми на ума, които участват във вътрешните ни психични конфликти.
Друг момент, който е също толкова актуален и днес, е за междучовешката основа на психиката ни. Казано просто, човек има нужда от другия в процеса на порастване, за да може може да се справя с базисни неща като регулирането на силни преживявания, каквато е тревогата например.
Още от най-ранна възраст ние изграждаме модели на взаимодействие с важните за съществуването ни хора. Първообразът на тези модели са взаимоотношенията с родителите. Те се оказват много съществени и макар и да се променят с порастването, в моменти на силен стрес и травматични преживявания се реактивират в психиката ни.
Това, което психоанализата и хуманитаристиката в цялост наследяват от Фройд, е неуморното търсене на смисъл.
Всеки елемент от човешкото поведение има смисъл, и този смисъл може да бъде разбран, казва Фройд. Оттук следва и че той може да бъде реконструиран и представен пред човека, а това вече има терапевтична стойност.
И така психоанализата и днес е жизнена, широко практикувана и добре работеща терапия. Сега тя включва в себе си не само класическия психоаналитичен подход с използването на дивана и сесии четири-пет пъти в седмицата, но и различни модификации, които най-общо се наричат "психодинамични психотерапии".
С тези приноси Фройд продължава да бъде една от най-съществените фигури на нашето време.
Фройд открива, че съществуват процеси в човешката психика, които се оказват по-мащабни и дори по-важни от рационалното ни мислене. Това са несъзнаваните психични процеси.
Днес голяма част от другите науки - като когнитивната невронаука, приемат идеята, че почти 90% от човешкия ум функционира несъзнавано. Това днес се знае категорично и има статуса на факт, а не е просто една от гениалните хипотези на Фройд.
На практика това означава, че човешкото поведение, емоции и въображение са движени от несъзнавани процеси - фантазии, страхове, вярвания, схеми на отношения с другите - и те са много важни за човешката адаптация към света. И най-важното - благодарение на несъзнаваните процеси на мислене е възможно човешкото мислене и познанието изобщо.
Друго важно нещо, което наследяваме от Фройд, е, че тези несъзнавани процеси в голяма степен срещат реакция от други инстанции в мисленето, които се опитват да ги блокират, отстранят или замъглят. Това виждаме и в ежедневието си, като се опитваме да омаловажим или отречем неприятните усещания. Фройд ги нарича защитни механизми на ума, които участват във вътрешните ни психични конфликти.
Друг момент, който е също толкова актуален и днес, е за междучовешката основа на психиката ни. Казано просто, човек има нужда от другия в процеса на порастване, за да може може да се справя с базисни неща като регулирането на силни преживявания, каквато е тревогата например.
Още от най-ранна възраст ние изграждаме модели на взаимодействие с важните за съществуването ни хора. Първообразът на тези модели са взаимоотношенията с родителите. Те се оказват много съществени и макар и да се променят с порастването, в моменти на силен стрес и травматични преживявания се реактивират в психиката ни.
Това, което психоанализата и хуманитаристиката в цялост наследяват от Фройд, е неуморното търсене на смисъл.
Всеки елемент от човешкото поведение има смисъл, и този смисъл може да бъде разбран, казва Фройд. Оттук следва и че той може да бъде реконструиран и представен пред човека, а това вече има терапевтична стойност.
И така психоанализата и днес е жизнена, широко практикувана и добре работеща терапия. Сега тя включва в себе си не само класическия психоаналитичен подход с използването на дивана и сесии четири-пет пъти в седмицата, но и различни модификации, които най-общо се наричат "психодинамични психотерапии".
С тези приноси Фройд продължава да бъде една от най-съществените фигури на нашето време.
Няма коментари
Търсене