ПСИХОАНАЛИЗА - ОСНОВНИ КОНЦЕПЦИИ И ПРИНЦИПИ
 
     Терминът "психоанализа" има три значения:
     >  теория на личността и психопатология;
     >  метод за терапия на личностни разстройства;
     >  метод за изучаване на несъзнателните мисли и чувства на индивида.
     Това съчетаване на теория с терапия и с оценка на личността присъства във всички аспекти на фройдовите представи за човешкото поведение.
 

Организацията на психиката наречена "Топографски модел на Фройд"
 
     Възгледите на Фройд относно организацията на психиката са наречени "топографски модел на личностната организация". Сферата на съзнателното се състои от преживявания, които осъзнаваме в даден момент от време. Съзнанието обхваща много малък процент от информацията, съхранявана в човешкия мозък. Тъй като съзнаваните психични процеси са били познавани и изследвани преди Фройд, то неговите приноси се ориентират основно до системата на несъзнаваното (Бренър, 1993).
     Сферата на предсъзнателното, наричана "достъпна памет", включва в себе си опита, който не осъзнаваме в даден момент, но можем бързо да върнем в съзнание или спонтанно, или в резултат на минимално усилие. Например, лесно можем да си спомним това, което сме вършили преди няколко дни; местата, където сме живяли, любимите си книги и др. Според Фройд предсъзнателното поставя мост между съзнаваната и несъзнавана психична област.
     Сферата на несъзнаваното е самата дълбока и значима област на човешкия разум. Съзнаваното представлява хранилище на примитивните инстинкти, емоции и спомени, които изпълват съзнанието. Доказателство за несъзнаваните процеси са забравени травми от детството, скрити враждебни чувства към родителите или сексуални желания, които не осъзнаваме [по Хьелл, 1999]. В контекста на психотерапията, Фройд приема, че тя действа благодарение на това, че превръща безсъзнателното в съзнателно [Бурлачук, 1999].
     Фройд придава на концепцията за безсъзнателното емпиричен характер.
 

Структура на личността
 
     Концепцията за несъзнаваните психични процеси се явява централна в ранните описания на личностната организация. В началото на XX век Фройд преразглежда своя модел и въвежда три личностни структури: ид, его, суперего. Представеният модел е известен като "структурен модел на психичния живот". Съзнанието обхваща всичките три личностни структури.
     Ид. По Фройд означава изключително примитивен, инстинктивен и вроден аспект на личността. Функционира изцяло в сферата на несъзнаваното и е свързано с инстинктивните биологични подбуди (сън, дефекация). Ид-а съхранява своето значение през целия живот, макар и примитивен и освободен от ограничения.. Подчинява се на т.н. принцип на удоволствието, изразяващ се в импулсивни, ирационални и нарцистични маниери, без значение за последствията за другите или самосъхранението. Фройд предполага, че ид има ролята на посредник между соматичните (телесни) и психичните процеси в организма.
     Способността за отсрочка на удовлетворяването възниква първо, когато малките деца установяват, че освен собствените им нужди и желания, съществува и външен свят. С появата на това знание възниква и втората структура на личността, его.
     Егото се стреми да изрази и удовлетвори желанията на ид в съответствие с ограниченията налагани от външната среда и социалната реалност. В този смисъл его-то помага за обезпечаване на безопастност и самосъхранение на организма.
     За разлика от ид-а, природата на който се изразява в принципа на удоволствието, его-то се подчинява на принципа на реалността, но когато обектът и условията са подходящи (идеални), поведението се управлява от принципа на удоволствието. Его-то, за разлика от ид-а разграничава реалността от фантазията, променя се в съответствие с новия опит и участва в рационално-познавателните дейности.
     Суперего. За нормалното (ефективно) функциониране на индивида в обществото е необходимо притежанието на система от ценности, норми, етика, разумно съвместими с приетите от обкръжението. Суперего-то е последният компонент на развиващата се личност, представляващо интернализирана версия на обществените норми и стандарти в поведението. Според Фройд, човек не се ражда със суперего. Децата го придобиват, благодарение на родителите, учителите и другите "формиращи" фигури. Формално се формира, когато децата започнат да различават "правилно" и "неправилно", "добро" и "зло", нравственно или безнравственно (между 3 и 5 год.). Фройд разделя суперегото на две подсистеми: съвест и его-идеал.
     Съвестта се формира от родителските наказания. Съвестта включва способност към критична самооценка, наличие на морални ограничения и възникване на чувство за вина у децата, когато не са извършили това, което е необходимо.
     Его-идеалът е поощрителният аспект на суперегото. Формира се от одобрението на родителите. Ако целта е достигната, се предизвиква чувтво на самоуважение и гордост. Например, ако детето е поощрявано за своите успехи в училище, винаги се гордее с академичните си достижения.
     Приема се, че суперегото е напълно сформирано когато родителският контрол е заменен от самоконтрол.
 

Инстинктите - движеща сила на поведението
 
      Фройд утвърждава, че психичният израз на телесните потребности, изразени във вид на желание се наричат инстинкти. Инстинктите още са вродена способност или готовност за реагиране по еднообразен и стереотипен начин на определени групи от дразнители. Съставен е от поведенчески реакции, много по-сложни от поведенчески рефлекс. Те могат да бъдат открити и скрити, замаскирани.
 

Същност на живота и смъртта
 
     Първата група (наричана Ерос) включва силите, подържащи жизнените процеси, обезпечаващи размножаването на вида (сексуалните инстинкти). Признавайки огромното значение на инстинкта към живот във физическата организация на индивида, съществени за развитието на личността той приемал сексуалните инстинкти. Енергията, движеща сексуалните инстинкти получила названието либидо (от лат. "иска, желае") или либидонозна енергия (енергия на жизнените инстинкти като цяло).
     Втората група - инстинкти към смъртта (наричани Танатос) лежат в основата на проявяваната жестокост, агресия, убийство, самоубийство. Фройд предполага, че инстинктите към смъртта се подчиняват на ентропия.
 

Психосексуални стадии на развитие
 
     На Фройд принадлежи хипотезата за петте последователни стадия на развитие на личността: орален, анален, фалически, латентен, генитален. По тази начин Фройд поставя акцент на биологичните фактори и разкрива връзката на всеки стадий с ерогенните зони, които функционират като локус за пробуждане на изявите на либидото. Главният фактор, определящ развитието на човека се явява сексуалният инстинкт, прогресиращ от една ерогенна зона към друга в течение на човешкия живот. Социалният опит на индивида, като правило, привнася към всеки стадий определен дълговременен принос във вид на нагласи, черти, ценности.
 
Орален стадий
     Оралният стадий продължава от 0 до 18 месечна възраст. Развитието на младенеца изцяло зависи от тези, които го заобикалят. Зависимостта е единственият способ за получаване на инстинктивно удовлетворение. Детето получава храна от гърдата или биберон. Оралният стадий приключва с прекратяване на кърменето. Съгласно психоаналитичната теория, всички младенци изпитват трудности, свързани с отучване от кърменето - биберона, което ги лишава от удоволствие. Фройд твърди, че дете, което е получило прекомерна или недостатъчна стимулация в оралния стадий се развива като орално-пасивен тип личност. Това означава - весел и оптимистичен, очакващ от обкръжението майчинско отношение към себе си и търсещ одобрение. Психологическата адаптация съответства на доверчивост, пасивност, незрялост, зависимост. Фиксацията в оралния стадий се изразява в орална агресия, психологическа зависимост от други хора.
 
Анален стадий
     Съответства на възрастта 1,5-3 години. През този стадий малкото дете се учи да осъществява контрол върху изпускането и дифекацията. Зоната на ануса, както и зоната на устата са с основна функция на сексуално удовлетворяване.. Детето получава удовлетворение от овладяване на мускулатурата. Снемането на напрежението след дифекация Фройд определя като показател, че е разредена либидонозната енергия. Психическото развитие се определя от научаването на навици за тоалет. Доминирането на наказания, съчетано с похвали като родителски реакции могат да определят описанието на аналния характер - ригидност, упоритост, излишна грижовност, свръхакуратност. Фиксацията на аналния стадий се изразява в два типа индивидуални особености: 1) ригидност, свръхпунктуалност; 2) нисък самоконтрол, повтарящи се гневни реакции, бунтарство, агресивност.
 
Фалически стадий
     Съответства на възрастта 4-6 години. Ерогенни зони се явяват гениталиите. Според Фройд в този период всички преживяват конфликт, описан като Едипов комплекс. Момчетата изпитват влечение към майката и стремеж да се избавят от бащата, като се страхуват от неговите наказания. Момичетата изживяват така нар.. комплекс на Електра, но при смяна на родителските роли.. Влечението на момичетата към бащата се основава не толкова на сексуалността, но и на желанието да имат пенис. Разширението на модела по Фройд обяснява бисексуалността на човека.
     Условието за изход от този стадий се явява промяната на влеченията, обезпечаващи възможност за друг избор на обект и идетификация с родителя от същия пол. В резултат се приема половата роля и се развива Супер-егото. В противен случай, неразрешеният Едипов комплекс провокира повторение на подобни конфликти в по-късна възраст. Тази фаза се явява източник на значителни психически нарушения (неврози).
 
Стадии на психосексуалното развитие по Фройд (по Хьелл, с. 119)
 
СТАДИЙ        Възрастов     
ПЕРИОД        ЗОНА на
съсредоточаване на
либидото        ЗАДАЧИ и опит,
съответстващ на
степента на развитие
Орален        0-18 месеца        Устни        Отвикване (от гърдата или биберона). Отделяне от тялото на майката.
Анален        1,5-3 години        Анус (задържане или изпускане на фекалии)        Приучване към тоалет (самоконтрол).
Фалически        3-6 години        Полови органи (мастурбация)        Идентификация с възрастните от същия пол, встъпване в роли-образци на подражание.
Латентен        6-12 години        Отсъствие (сексуално бездействие)        Разширяване на социалните контакти с връстници.
Генитален        пуберитет        Полови органи (способност на хетеросексуални взаимоотношения)        Установяване на интимни отношения или влюбеност; внасяне на принос в обществото..

 
Латентен стадий
     Съответства на възрастта 6-12 години (до половото съзряване). Този период се характеризира със сексуално затишие. Либидото се направлява посредством сублимация, във вид на дейност, не свързана със сексуалнана - спорт, отношения с връстници, интелектуални занятия. В този смисъл латентният период не трябва да се възприема като психосексуален стадий, тъй като не се появяват нови ерогенни зони. Формират се представите за норми, които регулират последващия живот.
 
Генитален стадий
     Съответства на периода на пубертета. Настъпва пълното съзряване на човека, влеченията се подчиняват на либидото, удовлетворението настъпва посредством нормалната полова активност. Фиксация създават едновременно присъстващото удоволствие и невъзможността за удовлетворяване на инфантилните желания. Конфликтните импулси не се интегрират и се стесняват. Например, в едиповия стадий бащата става за момчето обект на амбивалентни преживявания: любов едновременно с враждебни чувства. Фиксацията възниква като свързване на стремежа за максимално удоволствие и свързаното с него страдание. Гениталният характер е идеалния тип личност в психоаналитичната теория. Той е зрял и съответства на социално-сексуалните отношения. Изпитва удовлетворение от хетеросексуалната любов. Убеждението на Фройд за сформиране на идеален генитален характер се свежда до отказа на човек от пасивност, до развиване на качества като трудолюбие, активност във взаимоотношенията с другите и др. Ако в ранното детств
 о се срещат травматични преживявания, с фиксация на либидото, то адекватните отношения в гениталния стадий ще бъдат трудни, ако не невъзможни.
     Според Фройд, сериозните конфликти в по-късна възраст се явяват сексуални конфликти, имащи място в детството..
 

Природа на тревожността
 
     Още първите резултати на Фройд при терапията на разстройства, чийто произход се криел по-скоро в психически, отколкото във физически причини, предизвикали у него интерес към произхода на тревожността. Той заключил, че състоянието на нарастващо напрежение се явява в резултат на липсата на изход от енергията на либидото. Възбудата, незавършваща с разреждане се преобразува и се проявява в невроза на страха. Първоизточникът на тревога, според Фройд се корени в неспособността на новороденото да се справи с вътрешните и външни възбуди. Това предизвиква дифузно чувтво на опасност. Тази ситуация води до травмиращо състояние, известно като "първична тревожност" (например самият процес на раждане). Според Фройд ситуациите на раздяла с майката (биологични) се явяват травмиращи, поради което последващи ситуации на раздяла (тъмнина; оставяне насаме; среща с непознат, когато очаква да види майката) предизвикват реакции на силна тревога. По-късно преживявания от този род предизвикват н
 апрежение и песимизъм при възрастните.
     В зависимост откъде идва тревогата (от ид/суперего или от външното обкръжение), психоаналитичната теория различава три вида тревожност:
     >  реалистична тревога - емоционален отговор при заплаха (опасно животно, изпит).          Отслабва възможността на човека за ефективно справяне с действителността.;
     >  невротична тревога - емоционален отговор на опастност, когато несъзнаваните от ид          импулси се превърнат в съзнавани. Нарушава се възможността за контрол на          инстинктивните подбуди, особенно сексуалните или агресивните;
     >  морална тревога - когато его-то изпитва заплаха от наказание от страна на суперегото.          Възниква в случаите, когато ид се стреми към активен израз на безнравствени мисли          или действия, а суперегото отговаря на това с чувство на вина, срам или          самообвинения.
 

Защитни механизми
 
     Основната психодинамична функция на тревожността е да помага на човека да избяга от осъзнатите у себе си неприемливи инстинктивни импулси и да поощри удовлетворяване на тези импулси с принадлежащи способи в подходящото време. Защитните механизми на его-то помагат за осъществяване на тези функции и охраняват човека от прекомерна тревожност. Фройд определя защитните механизми като съзнателна стратегия, която човек използва за защита от открития израз на импулси от ид-а и срещата им от страна на суперегото. Дъщерята на Фройд - Ана Фройд - доразвива специфичните механизми, които позволяват да се съхрани целостта на личността в условията на външна или вътрешна заплаха.
     По-извeстни защитни механизми са:
     >  изтласкване (заместване). Един от простите защитни механизми, насочен към          отхвърляне от съзнанието на неприемливо съдържание. На човек му предстои неприятно          задължение и той забравя телефонния номер на който е длъжен да позвъни;
     >  регресия. Връщане на човек в ранните стадии на психосексуално развитие. В          емоционално трудни ситуации възрастните могат да се държат като деца (да вярват в          духове). Връщането към оралния стадий се свързва с орално удовлетворение (употреба          на алкохол). Импулсивни реакции. Неоснователен риск. Агресивни действия срещу          авторитети;
     >  отрицание. Проявява се в отказ да се разбере реалната причина за поведението:          говори с гневен глас, мимиката на лицето изразява злост, но той отрича. Алкохолиците          често отричат своята зависимост от алкохола. родител, чието дете се е провалило в          поведението е склонен да отрече "моето дете не може да извърши това";
     >  реактивно образование. Способ да се действа противоположно на това, което човек          иска да направи: зависимият човек реагира с несъгласие, негативизъм с решенията          родителите си; не следва даваните му съвети. "Не се доверявайте на партньорите си" -          казва бизнесмен, който сам е нечестен. "Всички мъже си мислят само за едно" - казва          жена, която изпитва силно сексуално влечение;
     >  заместване. Смяна на обекта, към който са отправени чувства (в случаи, когато тези          чувства са тревожни и опасни): отправяме чувства на гняв към партньора си, иначе          предназначен за началника ни;
     >  сублимация. Дава възможност в процеса на адаптация човек да измени своите          импулси, така, че да ги прояви в социално приемлив израз (мисли, действия). Приема се          като единствено здрава, конструктивна стратегия за обуздаване на нежеланите          импулси, тъй като позволява да измени целта и/или обекта на импулсите без сдържане          на проявлението им: ако мастурбацията предизвиква у юношат все по-голяма тревога,          той може да сублимира своите импулси в социално приемлива дейност (спорт); жена със          силно неосъзнати садистични импулси може да стане хирург или първокласна          романистка. Според Фройд сублимацията на сексуалните инстинкти е причина за велики          достижения в западната култура и наука;
     >  рационализация. Способ за справяне с тревожността и фрустрацията          (неудовлетвореността). Има отношение към аргументацията, при което ирационалното          поведение изглежда напълно разумно и се оправдава от околните. Баснята за киселото          грозде и лисицата на Езоп. Ако жена отказва системно на поканите на мъж, той я          характеризира като непривлекателна. Ако кандидат студент не успее в приемните          изпити, може да убеждава себе си в това, че не харесва тази специалност.
 

Методи на оценка, използвани в процеса на психоанализа
 
     В основата на психоаналитичната теория за човешката природа стоят наблюденията на Фройд над болни от невроза пациенти. Те са насочени са към изследване на несъзнаваното, за да може пациентът да опознае в дълбочина своята личност. Тези знания за себе си се пренасят в действителността чрез метода на емоционалното преструктуриране, изразено чрез:
     >  свободни асоциации;
     >  интерпретация на съпротиви;
     >  анализ на сънищата;
     >  анализ на грешките на езика;
     >  анализ на трансфера и контратрансфера.
 
Свободни асоциации
     Между 1892-1895 г. Фройд често прилага метода на свободните асоциации в работа със свои пациенти. Пациентът се разполага в кресло (или на класическа кушетка), максимално се отпуска и изговаря на глас всички мисли и спомени, които му хрумват, независимо от тяхната тривиалност, абсурдност или нелогичност. Интерес за аналитика са представлявали паралингвистични (интонацията и тонът на гласа) и екстралингвистични (паузите и противоречията, смените на предмета на мисълта и разказа от страна на пациентите) особености. Психоаналитичните терапевти се придържат към правилото, че една свободна асоциация влече след себе си друга, разположена дълбоко в безсъзнателното. Асоциациите се тълкуват посредством символичното значение, което се придава на изразените мисли и чувства. Съгласно фройдиските позиции за детерминизма, "свободните асоциации" не се явяват свободни, а се направляват от неосъзнати процеси.
 
Интерпретация на съпротиви
     Съпротивите са тенденция за отразяване на истинските личностни проблеми. Проявяват се по множество начини.. Например, пациентът забравя за часа на своя сеанс, забравя как се е чувствал, моли за чаша вода в определен момент от сеанса. Пределна форма на съпротива е решението на пациента дългосрочно да прекрати сеансите.
 
Анализ на сънища
     Анализът на сънищата е метод за разкриване тайните на несъзнаваното. Според Фройд, чрез него се разкриват подтиснати желания, ранни детски преживявания и как символично желанията се удовлетворяват. Това е и начин в дълбочина да се разбере природата на пациента, симптомите и мотивационните му конфликти.
 
Анализ на грешките на езика
     Фройд използва анализа на често срещани във всекидневието явления, известни като "lapsus" т.е. грешки при говорене, четене и слушане. Към тях той отнася и случаите на временно и избирателно забравяне (забравяне на лични имена), загубването или затурянето на нещо, приемането за действителни на неща, които действително не съществуват или не са такива (заблуждения) и др. Този анализ служи за илюстрация на двата негови постулата - наличие на несъзнавани от човека психични явления и на сексуална детерминация на психичните разстройства (вж. Димитров, 2001, с. 26).
     Според Фройд, подобни явления могат да се дължат и на умора, превъзбуда, увлечения или пристрастия. Извода на Фройд е, че грешките на езика като цяло са "психични актове, възникващи от интерференцията на две различни намерения, в резултат на което едното притеснява и изопачава другото" и че, "потискането на желанието да се каже нещо е задължително условие за поява на говорна грешка" (вж. Димитров, 2001, с. ...). За най-впечатляваща грешка на езика се посочва грешката при говорене, когато човек произнася точно обратното на онова, което е искал да каже; за шегите, анекдотите и хуморът, зад които прозира несъзнаваното.
 
Анализ на трансфера (контратранстфера)
     Изтласкване (заместване) е един от защитните механизми, проявявани според Фройд, при който неосъзнаван импулс се разрежда на човек или обект, но не на този, към който е насочен изначално. В процеса на терапия това явление се формулира като транстфер. С други думи, трансфер са ситуации, когато пациентът пренесе върху аналитика свои чувства на любов или ненавист, които по-рано е изпитвал към друго лице (често към единия си родител). Аналитикът се явява заместител на обекта на любов. Трансферът може да се изрази в пряка вербална комуникация, в свободни асоциации или в съдържанието на сънища. Феноменът трансфер действа на несъзнавано ниво, така, че пациентът не осъзнава неговото функционално значение. Подходът на аналитика се свежда до поощряване на развитието на трансфера до състояние, което се означава като "невроза на трансфера". Стига се до внезапно осъзнаване от пациента на своите чувства и реакции спряма значими други хора (инсайт).
     Обратният на транфер феномен се нарича контратрансфер т.е. ситуация, която отразява възможност аналитикът да пренесе върху пациента свои чувства и преживявания от миналия си опит.
 
Емоционално преструктуриране
     Поощрението на пациента към използване на нови за него интелектуални озарения в живота се нарича емоционално преструктуриране. Осъществява се на завършен етап от терапията.