Така наречените летни рибки, никой не знае какво стана с тях. Тяхното царство бяха локвите (гьоловете).  Природата ли ги уби и ги върна в небитието им? Хората ли нещо им се разсърдиха? Никой не знае. Знам само, че това са едногодишни дъждовни рибки, които се появяваха само през обилните летни дъждове, когато локвите ставаха цели водоеми и събираха толкова вода, че до края на есента оставаха последните стеснени кръгове вода, събрали оцелелите си едногодишни обитатели. 
В науката тези риби са известни като ефемерни сладководни обитатели от разред Cyprinidiformes и са познати за Испания, Африка, Азия, Южна Америка. В България много хора са ги срещали докато ги имаше, но никой не ги описа като нов вид. Сега в България се знае, че тези риби не са характерни за автохтонната ихтиофауна. Народът просто ги виждаше точно едно лято по времето на най-обилните летни дъждове и след това потъваха в дън земя. Някои по обикновени хора смятаха, че идват с дъжда. Истината е, че имат кратък онтогенетичен цикъл на развитие и хайвера им издържа на значителни температурни разлики и засушаване. Сега обаче след като химическа революция в селското стопанство приключи, тези рибки изчезнаха наистина навсякъде в Южна България. След 1985 година намирането им е почти невъзможно. Промените в климата, пестицидите, химическите отрови от промишлеността, киселинните дъждове ги убиха. Интересното бе, че имаха цвят подобен на цвета на калта и почти не се различат от цвета на мръсната локва, където е тяхното царство на обитание.
За да се развие хайвереното зърно е необходим специфична химична сигнализация от състава на водата в локвата. Чистата сладководна вода в локвата стимулира бързото излюпване на хайвера и появата на малките рибки в локвата. Много хора може още да ги помнят. Те бяха една необикновена лятна атракция. Като някакво чудо на природата, като своеобразно възкресение в края на сухото лято. Те бяха и си останаха един неразгадан, неописан феномен по нашите земи, неизвестен все още за науката, защото нямаше кой да опише тези обитатели на локвите, тъй като много бързо отлетяха от нас и изчезнаха. Може би ние ги убихме. Предполагам ще си спомните възклицанията на вашите баби и дядовци, когато с изненада намираха дребни рибки от порядъка на 1-2 см и се чудеха що за куриоз или провидение е това в разгара на лудналото лято.
Те изчезнаха и почти никой не си спомня за тези живи и чудни създания, а в мен винаги са предизвиквали носталгия по чудесата и по детството.

С удоволствие и усмивка прочетох постинга ти, който ме върна през далечни отминали лета. Благодарение на теб си спомних за тези следдъждовни рибки в топлите локви, през които тичахме боси. И пак благодарение на теб разбрах, че съм бил свидетел на нещо неповторимо и безвъзвратно отминало. За съжаление.
Дали някъде по света още съществуват?
Поздрави за развълнувалия ме постинг!

ги вземах за попови лъжички! Неверояно но и аз отново ги свързвам с детството и цвета на метличина:)))))))))

pomnq gi:)

Чуден спомен!!!

радвам се, че съм ви разчувствал на носталгия