Впечатлен от мисълта на Радамес, която звучи по следния начин: "ако някой те прави на маймуна, ти прави върховно добро", ми хрумнаха следните мисли.
Бих искал да допълня, че ако някой ти е враг, то той ти прави и добро, но този който ти прави злина, от него не може да се роди върховното добро. Ако някой е лицемерен с теб, то той е маймуна, на която никой не е способен да помогне, за да престане да бъде подобна твар.

:)

и така ставаш по-устойчив на житейските бури, вероятно това е имал предвид човекът.) А аз мога само да ти пейстна едно разкошно стихотворение на Орлин Дянков (светла му памет!) по повод враговете


ПОЛУЕВАНГЕЛСКО

Ако имаш две ризи,
дай една на врага си.
Не я давай на близък -
паметта му е къса.

Защото той те забравя,
когато е най-трудно,
а врагът, зает зло да ти прави,
и посред нощ ще се буди.

Ще помни как дал си му риза
и може би тъй ще се случи,
че от враг да ти стане близък,
по-верен от нож и от куче.

Ако имаш две ризи,
дай една на врага си
и въжето за твоето обесване
във ръцете му ще се скъса.

стихото е страхотно, но то е валидно само, ако врагът ти не е бясен

Достойните врагове се уважават,даже и обичат:))Те не ти слагат въжето,за да не загубят равните им:)
А стихчето ще си "открадна" веднага:)

достойният враг е вече е също толкова кът, колкото и достойния приятел. От опит знам и че с мълчанието си не набиваме глупака, но със сигурност сме по-непредсказуеми за него.))

Заинтригувана съм от личността зад ника!:))И ще надникна в блога и:)))))))))