Любовта е най-търсеното и безценно нещо на света. Ако тя сама се натрапва би изглеждала нелепа и неценена. За да поникне една любов трябва да има множество корени в пръстта и всичките да хранят любовното цвете докато то цъфне и върже плод. Няма по-голямо усилие да обичаш воден от чувството за самота, и няма по-лесно нещо да обичаш, воден от чувството на любовта.
Книгата и филма за брулените хълмове са бестселъри с това, че не можеш да посееш своята любов, ако режеш корените в неподозирани аспекти от своя собствен живот. Не можеш да отричаш и да бъдеш приеман, не можеш отхвърляш и сам да бъдеш приеман, не можеш да съдиш и сам да не бъдеш съден. Ако животът ти е двойствен, то ти ще намериш или силата да изплуваш от това двуличие, или ще избереш горчивия жребий да бъдеш роб на това двуличие. Любовта не е мир, тя е тревога за ближния и изкупление за липсата на обич, но тя е и страдание, в което всеки изгаря всичко, което има, за да докаже любовта си, че я има и че не е напразна. Този, който обича има по-голяма да докаже на себе си, че обича. Никой не иска това повече от самия него. Жестокостта е марка за липсата на обич и средство, чрез което тя ни най-малко може да бъде постигната. 

Филма не съм гледала,но книгата съм чела.Определено предпочитанията ми са към книгата на сестра и."Брулени хълмове" си е доста тежичка за мен.Интересно,че и двете сестри пишат драматични сюжети, в които духът на любовта ни прекарва през какво ли не,но романът на Емили Бронте е по-непонятен,неразбираем според вижданията на повечето хора за любовта,докато драматизма на Шарлот Бронте е близък на читателя,но така или иначе и двата романа си имат своите почитатели,а и ще откриват доста такива ,много след като ние сме разсъждавали върху тях:))))))))))))