D.Georgieff-Dakov

Накарай ме да те желая,
когато сянка си във мрака
и пак по тебе тлея,
когато огън си във здрача.
Накарай ме аз вечно да те чакам,
застинал в сладката
безжизнена забрава,
която, без да ме убива, ме стопява.
Накарай ме за теб да съхна,
сякаш океан си от наслада.
Накарай ме да те докосвам
дори тогава,
когато вечна сянка си
във моята представа.