Пред твоето лице се моля,

като пред статуя непоклатима,

като безизразна богиня

с кръв от застинала лава.

Неумолимо ме отхвърляш

без милост във сърцето,

а аз се моля да ме забележиш

и хиляди ножове ме пронизват

във гръдта ми слаба

при всяка твоя усмивка,

от която съм пленен и разкъсан.

и в същото време те няма,
когато не си, а те има
през прикования израз на тази богиня
преминава горещия пулс
на твойто сърце.
Едва ли статуя е
нейното лице?