Чаках те,
окъпан в твоите лъжи
и дълго плувах
в твоите отровени морета,
очаквах те, 
отровен от коварства
и по-добре че не дойде,
сега свободен съм
и ходя в стъпките 
на моята любов
освободена.

Една Венера, в раковина от копнеж...
Нима отровни ти се струват мойте мисли?
И свободата ти е само блед стремеж,
да ме забравиш - нежна, горда, чиста.

Антиотрова - нощи без лица
и вятър в чаши, пълни с постоянство.
Вървиш по стъпките (насън) на любовта,
отдаден цял на болка след пиянство.