Бъдещето не е мое притежание,
но надявам се аз пак да чуя твоя глас
в бъдещото ехо на душата ми,

Ще разкъсам и небето, и гръдта ти,
щом погледнеш  ме с вината и любов,
ще завлека и двама ни в реката мрачна,

Аз не запомних цвета на твойта кожа,
която бе от нежен натурален бронз
и винаги до нея се опирах до забрава,

Аз ще се боря за моето място в рая,
макар последен клетник да бъда,
да съграждам мрежата на черния кръстоносен паяк

Ти смучеш пръстите ми,
сякаш са обляти с мед
и твоя поглед ме пронизва

Следите 
нежен спомен 
са за мойто тяло