Ще разкъсам и небето, и гръдта ти,
щом погледнеш  ме с вината и любов,
ще завлека и двама ни в реката мрачна,
щом обичаш ме до болка и екстаз.

Ще летя в небето, ще бягам по земята,
само да намеря аз утеха и покой,
ще оставя слънцето да ме изпържи
и вятъра да ме обрули, та да не сещам жар.

Всичко ще направя без да го желая,
тикан от страстта да сложа край
на топлата си кръв от лава, и на дъха си ад. 
Безумие извечно страстта любовна обладава.

Обичам те и падам в прапастта дълбока,
не мигнал пред дилемата да бъда или не,
за да докажа сам аз на духа си най-накрая,
че теб обичам истински невъзвратимо аз.

над мен ще се въздигнеш ти,
от тайни, от желания и страсти
и лудото ми вино ще кипи
във празници и земни и небесни...
Не падай в пропастта дълбока,
а погледни високите звезди
предсказващи ти закъсняло щастие,
иконостас са моите гърди
който чака твоето причастие...

благодаря за стихотворното посвещение към стиха ми - творбата ви излъчва подредена чистота

vi podariavam pak az!

благодаря