Бъдещето не е мое притежание,
но надявам се аз пак да чуя твоя глас
в бъдещото ехо на душата ми,
този глас ме води в листопади,
където спомените нямат край,
затуй сега в сегашния ни миг
нека ний изпеем двама
нашия любовен химн,
нека ний света да оплодим
с тонови и мисли
излезли от ядрото на душата.

изгарят ме
очите ти горещи -
и гънки виждам
в тях от лятото
на листопада
при мене идват те
и моята душа
е пак на клада.
Дали да те докосна
още в мрака?
А любовта безумна
в мойто тяло
притисната стои
тя вино е
във рая отлежало.
Ако и отворя
малко само,
така ще изкипи,
и ако жадна в пъкала остана
затворена
от земен сатана
накрая ще изпия
катрана
пак ще бъда същата жена.
Но дали има смисъл това?
Хайде лека да ни е ноща!

Щом поискаш ми гласа, само протегни рька, там някьде вьв ляво, закотвил се е доста здраво, не го прави механично, не от чувство символично... да е от чувство огнено, копнежно, вулканично, изгарящо, миражно, нетипично...