Наименованието е с абсолютно неизвестен произход. Няма дори догадки откъде възниква името. Една диалектна дума дава догатки от къде възниква името на това населено място. По всяка вероятност тази древна словесност не се е запазила официалната книжовност.  Името пордим е възможно да произлиза от диалектната и българска дума пордотин, което означава, човек, който си угажда с ядене и пиене до степен на угощение и угоявание. В този смисъл думата и няколко близки допълнителни значение като лаком и ненаситен, нахален човек, а така също и човек без силна воля, който не вдъхва доверие, поради своите консумативни слабости, също охарактеризиран с ленивост и мързел. В един допълнително укорителен смисъл  пордотин е човек, който е хранен напразно, заради своята впоследствие проявена неблагонадеждност и като цяло е обидна дума. Употребява се като диалектна дума изключително в нейното отрицателно значение. Очевидно пордот, пордотин, са съществителни, които произлизат от загубилият официозност глагол пордим, със знанията ядем, пием, угаждаме си, угояваме се. Въпреки че производната дума  пордотин е с обиден характер, глагола пордим в качеството му на храня се, угаждам си има положителен характер. От сходен смисъл произлизат и руския глагол портить - развалям и думата порта - предател.
Трябва да уточним, че само и единствено в района на Цертрална Северна България има рядката и необичайна топонимна традиция да се кръщават населени места с деятелното име на глагол. В това отношение преки примери са Вардим - първо лице множествено число на глагола вардя - старобългарски глагол, Пордим - първо лице множествено число на старобългарския глагол пордя - утолявам, храня, угаждам, Тетевен (в Македония Тетово) - от старобългарския глагол хътет - искам.