Прочетен: 7808 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 19.11.2009 13:57
Не е ли главна грижа на всеки внук да съхрани и запази всичко оставено от дедите му - какво по-добро дело от това да съхрани тяхната памет и да остави жив в ръцете на децата си собствения си език. Днес българският език презиран от богаташи и бедни, от държава и от държави, от учени и от неуки, от патриоти и ренегати, постепенно изчезва от лицето на земята с ежеминутната смърт на множество диалектни думи, със смъртта на техните притежатели. Някои от тези диалектни думи идват от далечните зори на създаването на Дунавска България, други са прекосили Цяла Азия, за дас лужат достойно и чест на българина. Къде са тези думи сега. Надменността и официозното лице на книжовния език надменно е отхвърлил тези диалектни думи от своето клистално чисто лоно. Но ние никак не можем да кажем, че лоното на диалектното слово е мръсно, напротив, то е чисто и живо. Една малка страна като нашата, на своята малка територия е отгледала безбройни диалекти, сякаш в България живеят хиляди народи. И сега улисани в кич, в ежедневие, в псевдокултура се питаме къде са нашите диалекти и диалектни думи, къде ни е богатството, къде ни е езика. Ставаме свидетели как съседни народи заради скорошната си държавност създават законови нововъведения да измислят нови особености на азбуката си, за да бъдат различни - типични примери в това отношение са Черна Гора и Македония. Питам ви, когато свърши нашето богаство, от къде ще посегнем, за да вземем - от празното и загубеното не може да се изкара богатство. Виждам, че мното добри хора дават пари, за да спасят човешки живот и това е прекрасно. Но същите тези меценати са слепци, защото те нямат нужда от езика си. Вече много българи станаха англофони и франкофони - вече не е нужно да са българофони. Излишно. Така и тези меценати - без да сравнявам безкористните им цели и желания да спасяват хора, те са слепци, защото не виждат как родния им език гине и не парите им, а слепотата им е главната причина омерзения българаски език да си отиде сам.
Всяка диалектна дума е наследена история, жива памет, истинска еманация на живота на българина, диалектната дума има непреходно значение, непресъхващо познание, изобретение на ума, богатство на словесността.
Слепци сме всички ние, щом не ни е грижа как тихо мълком езикът ни напуска своите обитатели, без те да забележат. Да - учиращите имат нужда да бъдат спасени. А когато се спасят думите, езикът, диалектите му, няма ли да спасим не само личности, но и цели села, родове, фамилии, народности, цели истории, цели предания, цялата българска памет.
Има всякакви организации в България, но няма организация, която да пази богатството на езика. За сметка на това в съвременното училище се опазва богатството на неграмотността.
Защо няма организация, която обогатява и пази езика на българина? Ако сега издигна лозунг за защита на чалгата съм сигурен, че няколко луди бизненсмена, че основат фондация.
Много хора мразят диалектите, но те не подозират, че в тях се крият забравени думички от старобългарския език. Това е защото езикът е най-консервативната част от битието на човека, то е нашата социална ДНК. Ако я загубим трябва да почнем наново, а отвътре ще бъдем празни.
Моля ви помогнете ми да подедем инициативи за опазването на българските думи, българските диалекти, тъй като в тях се крият последните останки на старобългарския, а той въпреки че е така пренебрегван е нашето наследство, което не бива да губим.
Занимавайки се с етимология аз осъзнавам, че езика крие много повече истинска история от фалшификатите написани по този въпрос досега - да не говорим, че няои от самите древни източници са създадени, за да бъдат фалшификати.
Който има повече имения нека да направи сайт - където да се опазват думите, които в българския език имат три произходни корена - тракийски, старобългарски и диалектен и където всеки може да дава примери за български изчезващи думи.
Българският език умира, а ние спим безпаметно след всеки делник.
Акростихът на нашата азбука и цялата мъдрост на народа ни е:
Азбуката знае да говори: добро е да се живее много на земята, но с мир и просвета.
С мъдростта на нашата азбука ние можем само да се гордеем.Английски език : Пряка и непряка реч / D...
Английски език : Съгласуване на временат...
Смъртните присъди в България до 1998
Kак и колко се плаща на авторите в Бълга...
19.11.2009 09:10
Благодаря ти!
19.11.2009 10:52
Езикът е нещо живо.
Подхранва се от общността, която го ползва - признава за свой...
Щом обществото ни е болно, и той - боледува...
Това е естествен и неотменим процес
И да плачем, няма да променим нищо
Всеки носи отговронст за това - доколко и как употребява родния си език
19.11.2009 21:13
“Аз Буки Веди Глаголи
Добро Есть Живити Дзяло Земли
Иже Како Люди Мислите
Наш Он Покой
Ръци Слово Твърдо"
"Спомни си буквите, учи се да говориш
Добре е да живееш здраво на земята
защото както вие хора вярно мислите
Той е нашата опора!
Изричайте словото с твърдост!"
21.11.2009 10:55
за жалост българския език не доживява и отговорността е наша
21.11.2009 17:38
30.07.2012 08:09
