Поетът жив не значи нищо,
щом хвърли топа цената скача,
но не за голото му сетиво е харча
а за смъртта му в здрача,
която прави неговата притча
мъртъв сурогат и паметна плоча,
в която всеки завижда на ездача,
че от мъки той е отърван.




Той диша с вас
и нищо ценно няма,
едно едничко голо чувство,
дели го с антуража.

Да надживееш конника
в една борба двуяка,
в която ти ще бъдеш жив,
а лирикът ще е мъртъв.
Това е радостта във
тази клопка.

БЛЕСТЯЩО!

Каква е ползата от мъртвия герой,
поезия творил във някои забой?!
Лирика ще е мъртав, а дали,
ще влезе в платно на Дали???
Помисли.............. / с ударение на О/