Красотата отмина,
но болката остана,
старателен забравях те,
но пак се връща ти,
за да се сетя
за отминалите дни.
Нима не си обсебена
и мен обсебваш вярна
на твоята любов печална.
Не искаш от духа ми
да си разделена
и болката във мен
е наградата блаженна.
Не искаш да си ходиш,
при мен е топло,знаеш
и всеки път при мен
премръзнали нозете грееш,
не бива ти по мен да тлееш,
робиня си на огъня
от който си лишена
и който често паля със сълзи.