Моят свят

 

Не мога вече да бъда цял

Къс по къс събирам се, но цял не ставам,

Изгубените мигове пускам в бездната

С наличните играя домино,

Което винаги за моя сметка става

Богатството което трупал съм се разпилява

От най-леките вятъри

И вече цял не съм,

Не съм един и същ,

Израснал съм да раздавам от ръстта си

Всеки миг съм друг,

Другият със стария се бие,

Животът изяжда живото, изтрива своите следи

И аз оставям копие безследно, нелепо гледано от всеки нов артист

Интересно ми е... Моят свят... Една от най - вълнуващите ме теми напоследък. Питах много хора и получих много отговори и ... по тези отговори се потвърдиха представите ми за тези хора. :)

А може би това е самият живот-поредица от изгубени мигове,които никога не се връщат-не може да върнем мига-но можем да го уловим и задържим ,да го съхраним в сърцето си-да изградим наш свят наситен с такива мигове,които да ни карат да се чувстваме цели,пълнокръвни,живи и истински......ФЛОРА.....