Кога същността на нещата е по-голяма, когато изричаш предсмъртно признанието, че "Бог е велик" или когато живееш с мисълта за това, че "Бог е велик"? Екзистенциално и в резултат на човешките инстинкти човек в течението на своя живот разбира колко е слаб, независимо от силата си и от защитата на своето семейство. Но ничия сила не е способна да го предпази от удара на съдбата. Тя е обща резултантна от научените, ненаучените уроци, опита, правилните и грешни постъпки, както и от резултантните постъпки на всички свои предци и роднини, които си получил в наследство и за чието наследство ти горчиво плащаш изкупителна цена. Ето защо когато в немощта си човек се моли, уместно е да се оставя на волята на божественото провидение за себе си и за своя живот. Защото всеки се ражда със своите лекоти и тежести.
Провидението, което те оставя жив, въпреки многобройните причини, които с лекотата на една давеща капка могат да сложат край на живота ти, е божествената същност, по-голяма от теб и която определя същността на съществуващ Жив Бог.
И тук следва да оценим поставените по-горе противоположни ситуации. Ако живееш в безчестие и най-накрая разбираш, че "Бог е велик", дали това те прави достатъчно просветлен и в крайна сметка удовлетворен, ако с помощта на последното действие в твоя живот ти изричаш подобно твърдение. Уви не. Независимо от причините. Напротив, въпреки причините и пречките, ако постигаш всекидневното си съществото със връзката с божественото присъствие и разбираш за него от непрекъснатия си досег с екзистенцията, реалността, сънищата, мечтите и нереалността, то значи, че си живял пълноценен живот. Защото само актуализираните личности благодарение на своята дарба и постижения, могат да изпитат бляна на откритията и да се докоснат до мощта на силата, движеща света.
За първи път Християнството разделя "божественото" на Общовселенски Бог и Човешки бог, в който на преден план изпъква филантропията и любовта въобще като есенциална движеща сила на всичко заобикалящо ни. Сякаш Човешкия бог стои по-близо до хората, докато Бог Баща може да бъде жесток, непростителен и мъстящ към хората. В действителност такова деление не съществува.