Кризата в Гърция има своето ново продължение през зимата на 2010, когато търговските обороти на страните от Източна Европа с Гърция значително се снижават. Гръцката криза все още не е приключила -кризата на държавния сектор се отрази значително и драстично на икономическите загуби в частния сектор. Следователно стабилизация след европейската финансова инжекция от 110 милиарда евро получи държавния сектор. Частните банки в Гърция, голяма част от които имат широка клонова мрежа и в съседна България продължават да бъдат в необявена криза, която тепърва щ бъде опостявана при обявяване на финансовото състояние и на активите и пасивите на банките. При това всички те работят на промоционални лихви, които не с покриват с държавна гаранция от държавните финансови институции в случаи на фалити. Възстановяване на депозити се предвижда само за стандартни лихвени депозити, обявени от националните банки на съответните страни.
Гръцките банки имат определени финансови неблагополучия. Риск във връзка с кризата в Гърция могат да носят банките Емпорики, Алфа, Post.bank, Pireus.
Eвропа би била отново изненадана от предстоящи събития в частния банков сектор с нов спад на курса на еврото, поради нвъзможност за точна прогноза на събитията на регионалната банкова система в Източна Европа.

С изграждането на широка мрежа от филиали на гръцките банки в българските градове из цялата страна, България се е превърнала с помощта на взетите решения от българските политици, като евентуална мишена за износ на криза извън държавните граници на една страна в друга съседна страна.
По този повод българското правителство не направи нищо, за да бъдат компенсирани икономическите загуби от износа на криза от Гърция, от икономическите загуби по време на разгара на гръцката криза и от нарочното забавяне на инфракструктурнто развитие по границите на двете страни. С други думи България е доволна и не се оплаква от износа на криза от Гърция.
Заради приятелските настроения между двете правителства и стремежа да се запазят добросъседските отношения между двете страни, българското правителство не е взело мерки относно евентуални фалити на гръцки банки в страната, както и не е взело позиция по защита на интересите на българските граждани и тяхното материално състояние, тъй като при евентуални фалити, загубите на банките ще бъдат платени с авоарите на българските граждани. Това става на фона когато от устата на принципала на правителството се чува, че държавата няма пари.
Трябва човек да не може да мисли, за да разбере за какво иде реч. Уважаеми политици, заащитете гражданите на които служите и към които имате морални и законови ангажименти.
На фона на огромната дупка в гръцкия бюджет - тя е доста по-голяма от тази в българския, се очаква, че получената помощ от ЕС в размер на 110 милиарда евро ще стабилизира финансовите разплащания само за период от една година. Ако популистки и националистически настроеното гръцко правителство не съумее да въведе финансова дисциплина, парите от помощите няма да покрият кризата, въпреки изискваните мерки от ЕС, ще се наложи ново рефинансиране.

Българските банкери са на ясно, че предстоят фалити на банки и гледат да се нагушат колкото може повече и по-бързо. Депутатът Минчо Христов съобщи, мисля беше през февруари т.г., че законът за банковите кредити е така променен, да не гарантира обезщетение на вложителите (или гарантира само 10% от вложенията, не си спомням точно).

да -чудесно решение на държавата - доколкото знаем българската държава е длъжница на гражданите по времето на кредитните милионери, тъй като съвсем малко длъжностни лица бяха подведени под отговорност - очевидно идва нов епизод на пирамидите.

Веднъж вече се е случвало хората да плачат за парите си