Твойта красота и плам Болка е когато се разделям,
мъка е когато се заглеждам,
в твойта красота и плам,
трудно е когато не докосвам,
лесно е когато не си спомням,
това, което изживял съм там.

Звучи ми божествено! Страданието се излива от душата плавно, като ромон на река, която мие бреговете си, за да ги пречисти-както спомена за едно красиво чувство.