D. Georgieff -Dakov
Гебелейсис е върховен бог на смъртта при гетите и напълно се слива с култа към Залмоксис(Zalmoxis) - върховен бог на гръмотевиците. Залмоксис бил легендарен социален и религиозен реформатор, който учил за безсмъртието на душите и в един единствен бог. В последствие Залмоксис бил пряко отъждествен с култа, който проповядвал.
Най-подробният и затова най-коментиран сред траколозите текст за ритуални жертвоприношения е от „Истории" на Херодот: „Те (гетите) обезсмъртяват по следния начин. Те мислят, че не умират, но че починалият отива при бога Залмоксис. Някои от тях наричат него същия и Гебелейзис. Всеки четири години те изпращат едного, избран помежду им по жребий, като вестител при Залмоксис и му поръчват това, от което всеки път се нуждаят. Пращат го по следния начин: едни от тях, отредени за това, държат три копия, а други улавят пратеника до Залмоксис за ръцете и краката, размахват го във въздуха и го хвърлят върху копията; ако умре, прободен от тях, смятат, че богът е благосклонен. Ако не умре, обвиняват пратеника, като твърдят, че бил лош човек. След тези обвинения пращат другиго; поръчките му дават, докато е още жив..." Известието се отнася за края на IV век преди Христа и се потвърждава от Климент Александрийски през II век, макар и с някои отклонения - той твърди, че жертвоприношението се прави всяка година и че пратеникът е личност с особено висок престиж. Димитър Попов тълкува полета към смъртта като акт, който отвежда към пълното прераждане, и предполага, че след нанизването на трите копия следва разсичане на тялото на 4 части.
Лингвистичният анализ няма как да пренебрегне  факта, че в основата името на бога на смъртта Гебелейзис стои корена "гибел" - жертвата претърпява прераждане, освобождавайки се от живота и служейки като пратеник на божеството. Така ясно обособеното по произход богаство на лексеми за смъртта се разграничава от старобългарското смърт със тракийското "гебел", "гибел". С това още една тракийска дума е спасена от забвение и е с точно установен тракийски произход.
Много важни са и другите алтернативни епитети на Гебелейзис - Гебелексис и Небелейзис. По всяка вероятност те експлицитно кодират учението за смъртта - гебелексис "гибелно учение" и ясно оформят по-късни антични разбирания или транслитерации на името.
Гебелейзис и Небелейзис са били две успоредни алтернативи за кодиране на божествената същност. Коренът небе е кореспондиращо с вярването, че безсмъртните души отлитат в небето и напускат тленните останки на загиналия. Нужно е да се доверим и на двата варианта, които Херодот ни е продаставил на вниманието ни. Думата небе е стара индовропейска дума. Тук застъпваме твърдото становище, че тракийския език е един от най-старите индоевропейски диалекти, като голяма част от неговото езиково богатство произлиза от древни корени от Индийския континент. Не е грешка да считаме траките за автохнонно население на Балканите и да отчитаме древна връзка с индоевропейската народност, тъй като разселването е било непрекъснато движение на човешките общности. За период от 20 000 можем да считаме даден етнос за уседнал. Думата небе има следните лингвистични следи в другите езици: староинд. nбbhas ср. р. „мъгла, пара, небе“, авест. nabah ср. р. „небе“, старогр. νέφος ср. р. „облак“, хет. nерiš.
Другото прозвище на Залмоксис - Сурагетес произлиза пряко от бога на светкавиците Сбелсурд, с който е отъждествяван Залмоксис. Това е едно от малките свидетелства за думата "гетас". Другото такова свидетелство е Гетас - цар на тракийското племе едони. Рядката употреба на Гетас вероятно е заради това, че думата е била нарицателно. Извор на името Гетас е монетосеченето на едоните, което е представено от 4 типа: те представят гола фигура, вероятно Хермес, водеща два вола; реверсът носи надпис “Гетас цар на едоните” .В този анализ се предполага, че значението на думата е господар, цар, силен владетел. Все още е загадка слабата употреба на това име в античния свят, особено сред аристократичните кръгове. Възможен е евентуален келтско-индоевропейски произход на думата - от глагола гет - взимам. Следват и други важни изводи, ако се окаже че името на племето гети се превежда като "господари". Също така е известно от историята, че в определен етап гетите са съжителствали с келти. Защо това племе се наричало господари? Причината били последователните инвазии първо на Филип, а после и на Александър. Покореното население се съгласило да търпи новата власт, но накъвнените интереси на аристокрацията довела до миграцията на по-заможното население на север от Стара Планина. По-късно Александър в своите походи един от които е до дунавския остров Певки, атакувал северните тракийски племена и сключил примирие с трибалите и техния цар Сирм, но гетите вероятно не били толерирани и се наложило да прекосяват Дунав. Тази миграция се повторила със сигурност при инвазиите на римляните в началото на I век от новата ера. Гетите често били бъркани с готи, заради граматическите вариации на глагола вземам(get, got) - както ни е известно само господарите по династичната си привилегия имал право да вземат данък. Най-спорни засега остават взаимодействията на трако-келтската със трако-скитските култури. Във всички случаи те са били обединени още по времето на държавното обединение на Буребиста и още от негово време следва да разглеждаме едно ново явление в културно исторически аспект: явлението Трако-Келто-Скитика - то продължило доста дълго - около 8-9 века, като в степите на изток от Карпатите могло да се разпространи до Балтика, Германия и да стигне обратно до англосаксонските земи, от където келтите започнали своето разселване. Основен двигател на това второ след келтите мащабно разселване на етноси е римската инвазия на Балканите. Една от целите, които цели този постинт е ясно да подчертае, че в племенната общност на гетите са намерили пристан аристократични родове от южнотракийските племена. Не напразно гетите били тези, чието влияние и заплащане на контрибуции за тяхната охрана започвало от Аполония Понтика и стигало до Олбия и Крим. Така "тези, които взимали" с право се наричали гети, което значело господари.
Сведенията за ритуални човешки убийства присъстват не само при траките, а във всяка една човешка култура -например тази на инките. 
Този анализ засвидетелства ясно, че неповтарящите се в други езици (освен руски) като гибел и губя са с тракийски произход и са част от богатото наследство в съвременния български език. Автор:  Д.Георгиев-Даков
 

Това е едно от поредицата доказателства за арийския/индоевропейски произход/на автохонното население на българските земи! Чрез най-съвременни методи и изследвания бе доказано че ние,българите носим 33% тракийски гени.Ние сме носители на древна култура,разпространила се по цяла Европа,чак до Индия!Нека да положим максимални усилия да разкриваме все повече факти за нашия древен произход и да запазим нашата раса чист!