Постинг
31.12.2009 00:10 -
Класическото произведение и синдрома "Дориан Грей"
Впечатляващите книга и филма по едноименното произведение на Оскар Уайлд - "Дориан Грей" си струват да бъдат на вниманието на всеки един съдържателен млад и възрастен индивид. Когато човек е млад, цялото общество го подценява и го намира едва ли не за непълноценен, сякаш останалите завиждат за собствената си младост, преминала във времето като угаснал пламък. Когато човек получи всичките си легитимации да живее свободно и спокойно така както иска, младостта вече е отминала и реално не му е нужно нищо повече, освен да съжалява за това, което е загубил. Неизменно любовта е живот. това ще видите и във филма, в който единственото спасение от вечната младост е смъртта, защото както вечната младост е неестествена, така и най-красивите мигове, трябва да бъдат пуснати от нас да отлетят, за да бъдат неизменно красиви и неповторими. Очевидно вечната младост не е спасение, а робство, защото човешкия живот се живее само един път, само в едно измерение, само и неповторимо в едно тяло и една душа, противно на лъжливите думи на множеството лъжепророци.
Синдромът на Дориан Грей е синдромът на предателството на ценностите и падението на индивида в името на младостта и от позицията, че само веднъж с живее. Подобно мислене на хората ги карат на недопустими и грешни постъпки, които те оправдават в името на неопитността си и на младостта, което действително е така, но наред с извинимото страдат от пороци, които те допускат за себе си като естествени. Сякаш по времето на младостта човек е невменяем, по-малко виновен. Ако родителите възпитават така своите деца, това неминуемо води до трагедии в последствие. Грешките на младостта са оправдани, както при всички други обстоятелства и периоди, но не следва да бъдат извинявани или оневинени.
Филмът е наистина вълнуващ, стойностен и заслужаващ изцяло вниманието на зрителя.
Синдромът на Дориан Грей е синдромът на предателството на ценностите и падението на индивида в името на младостта и от позицията, че само веднъж с живее. Подобно мислене на хората ги карат на недопустими и грешни постъпки, които те оправдават в името на неопитността си и на младостта, което действително е така, но наред с извинимото страдат от пороци, които те допускат за себе си като естествени. Сякаш по времето на младостта човек е невменяем, по-малко виновен. Ако родителите възпитават така своите деца, това неминуемо води до трагедии в последствие. Грешките на младостта са оправдани, както при всички други обстоятелства и периоди, но не следва да бъдат извинявани или оневинени.
Филмът е наистина вълнуващ, стойностен и заслужаващ изцяло вниманието на зрителя.
Щастливи, празнични дни и успешна 2010 година!
цитирайне се притеснявай - на новата съм на софра и няма да имам тукашно дежурство - ще липсвам
Честита нова 2010 и на теб
цитирайЧестита нова 2010 и на теб
Според мен книгата е много по-добра, а да не говорим, че във филма има доста преиначени сцени. Честно казано очаквах повече философия и повече от цинизма на Хенри (който незнайно защо бе наречен Хари). Но пък да не задълбаваме чак толкова - написаното по-горе от теб е мъдро и ме накара да осмисля и твоята гледна точка относно младостта.
От мен спорна нова година!
Слав :)
цитирайОт мен спорна нова година!
Слав :)
Благодаря - Благоденстваща 2010 за теб
цитирайТърсене